Публикации » Интервюта

Иво Атанасов: Сергей, Симеон и Сокола ще решат кой да е новият член на СЕМ

[18 Януари 2006]

Ако грешката в Закона за държавния бюджет, свързана с рекламите на БНТ и БНР, беше добронамерена или досадна, все някой щеше да ми каже “извинявай” или поне “съжалявам”. До ден-днешен не съм чул такава думичка, което подхранва подозрението ми, че някой е действал зад гърба ми, твърди пред ЕКСПРЕС.БГ депутатът от БСП и председател на Комисията по медии и гражданско общество в 40-то Народно събрание. Ние сме първото мнозинство, което не кадрува в медиите. Иля Велчев е голямото име сред кандидатурите за СЕМ, твърди още червеният народен избраник.

Лъчезар Цветков, 18 Януари 2006, 16:06

Г-н Атанасов, според повечето анализатори напоследък в обществото все по- сериозно се създава усещането, че управляващите кадруват на всички нива в държавата по политически признак. Смятате ли, че предстоящият избор на нов член на СЕМ ще докаже обратното?

Усещане и реалност невинаги съвпадат. При анализа на първите 100 дни на правителството премиерът Станишев доказа, че процентът на сменените по различните етажи на управлението е нищожен. В моята област например – Кюстендилска, и до днес единствените назначения са в ръководствата на  мините и ТЕЦ-а в Бобов дол, като дори и там действахме не партийно, а до голяма степен аварийно – мините бяха натрупали 38 млн. лева дългове и трябваше час по-скоро да започнат усилията за тяхното спасяване. Прибавете двама заместник-областни управители и това е цялото участие на „Коалиция за България” в управлението. Струва ми се дори, че това пък е друга крайност – обратна на метлите. Налице е вот от 25 юни и е редно да докажем, че уважаваме избирателя. Нашето навлизане в управлението предстои. И целта е с евентуалните промени то да бъде подобрено, а не просто да се намери работа на някой партиен другар. Що се отнася до СЕМ, по закон той е независим орган. Трябва да се намери личност, която може и да има партийни симпатии, всеки има право на това, но няма да е трансмисия на волята на една или друга партийна централа. Достойно е за голяма коалиция като сега управляващата да се обедини около голямо име.

Вчера казахте пред медиите, че кандидатурата на Иля Велчев, която беше лансирана в публичното пространство от лидера на КНСБ Желязко Христов, е много сериозна и убедителна. Това означава ли, че БСП вече има своя фаворит в лицето на Велчев и какво мислите за лансираната кандидатура на акад.Людмил Стайков като друг евентуален кандидат на управляващите?

Людмил Стайков е крупна фигура, но поне аз не зная някой досега да го е номинирал. От имената, които вече са афиширани, сериозно внимание заслужава кандидатурата на АБРО Константин Марков, Георги Лозанов също може да върши тази работа, доказал го е, Тодор Токин е с 20-годишен стаж в БНР, БСП също може да извади осъществили се в тази сфера професионалисти. От номинираните към този момент обаче без съмнение голямото име е на Иля Велчев. Някои си позволяват да го титулуват единствено  като естраден текстописец, но обидата е не за Велчев, а за авторите на подобни квалификации. И все пак по-добре е да си автор на “Ако си дал”, отколкото на “Радка-Пиратка”. Освен че е прекрасен поет и режисьор, Иля Велчев е работил не ден-два, а 15 години в БНТ. Дали обаче той ще бъде фаворитът на БСП, ще се решава на ниво, по-високо от моето. Никоя парламентарна група няма потенциала сама да избере новия член на СЕМ. Ето защо този въпрос ще се решава от тримата големи, както аз наричам Сергей, Симеон и Сокола, които вероятно ще се съобразят и с други баланси.

Смятате ли, че надзорниците в СЕМ успяват да защитят обществената функция на този орган, подплатена със солидни дотации от парите на данъкоплатците?

 В мониторинговия доклад за готовността на България да се присъедини към ЕС единствената препоръка към регулатора и към медийната сфера изобщо е да се увеличи административният капацитет на СЕМ във връзка с предстоящия регионален мониторинг и това вече се прави. Така СЕМ ще може по-пълно да реализира законовите си задължения.  Сериозна крачка към уплътняване на правомощията на СЕМ е отпушеното лицензиране. Във връзка с това предстоят промени в закона, утре на заседание на медийната комисия ще ги обсъдим с КРС, СЕМ, АБРО и други институции. И  ако постигнем достатъчно висока степен на съгласие, ще ги внесем като законопроект. Гафове, разбира се, се случват, видя се, че от тях не е предпазен и парламентът, но по-добре един-два скандала годишно, отколкото връщане към нещо като Комитета за телевизия и радио, а с това и към мобифонното право.

Намирате ли за професионална дейността на г-н Райчо Райков като председател на СЕМ?

Парламентът избира, а президентът назначава членове на СЕМ, а те пък избират своя председател. Не вярвам при гласуването да не се ръководят и от професионализма на съответния кандидат. Професионализмът на г-н Райков е налице, но доколкото разбирам подтекста на въпроса, иска ми се СЕМ да произвежда по-малко емоции. Този орган обаче е много удобен за критика и тя вали за щяло и за нещяло. Дори дотолкова правилно решение на СЕМ, като това да не се излъчва кеч преди полунощ, преди време беше оспорено в съда.

Има ли според вас необходимост от промяна в медийния закон в частта му за СЕМ, тъй като настоящото статукво често предизвиква трусове в медийната среда, а и сред самите надзорници, както се случи при последната ротация в съвета?
 
Трусове се предизвикват не от статуквото, а от непредвидимостта. Ако си сигурен, че ще си изкараш мандата от шест години, ще работиш много по-сериозно и отговорно. Липсата на такива гаранции няма как да не повлияе върху качеството на работата  ти. Досега никой член на СЕМ не си е изкарал мандата, което може и да подтиква някои да се държат като пред уволнение. Независимостта на СЕМ от политиците се гарантира с ротацията и мандатността. Досега ротацията беше налице, но мандатността беше само на думи. С направената вече поправка в частта за СЕМ, която стъпва върху начина на обновяване в Конституционния съд,  независимостта на СЕМ ще се осигури в по-голяма степен.

Наистина ли скандалният текст в Закона за държавния бюджет за рекламите на БНР и БНТ е просто „добронамерена грешка” и не трябва ли някой все пак да поеме отговорност за неглижираното отношение на депутатите и съставителите на бюджета към текстовете в основния финансов закон в държавата?
 
Ако грешката беше добронамерена или досадна, все някой щеше да ми каже “извинявай” или поне “съжалявам”. До ден-днешен не съм чул такава думичка, което подхранва подозрението ми, че някой е действал зад гърба ми. Нали си представяте как щеше да гърми и трещи, ако шеф на комисията беше Милотинова или Райчевски.  Гилдията обаче знае моята позиция, тя е последователна през годините, и се стигна дотам, че ме защити. Убеден съм, че законодателният процес не бива да протича като надхитряне и прецакване.  Виждам смисъла на политиката не в налагането на едни интереси над други, а в тяхното съгласуване. След като имам най-високия процент на изборите, очевидно много хора споделят този възглед и законодателят, който и да е той, трябва да се съобразява с това.

Г-н Атанасов, доколко е координирано взаимодействието на различните депутати от БСП, които имат отношение към медийния сектор? Говори се например, че г-жа Илиана Йотова има доста силно еднолично влияние при назначенията, които се правят в медиите.

Все още, поне до съботния пленум, съм председател и на медийната комисия на Висшия съвет на БСП, и това улеснява координацията. Общите ни отговорности с Илиана Йотова са в сферата на законодателството и тук си партнираме добре. Тя като шеф на пресцентъра на “Позитано 20” има и други сериозни задължения, в които  по никакъв начин не й се меся. Ние не кадруваме. Асен Агов уволни 946 души в БНТ, но ние от 25 юни насам не сме сменили никого. И със сигурност сме първото мнозинство, което се държи по този начин. Въпросът за кадрите е въпрос на ръководителите на съответните телевизии и радиа, а не на нас с Илиана.

Смятате ли, че дейността и управлението на държавните медии- БТА, БНР и БНТ отговаря на европейските критерии ?

В много отношения – да.Това, което ние като управници не сме направили, е да осигурим независимо от държавния бюджет финансиране на БНТ и БНР. От 1998 г. досега не е събрана нито стотинка такса от слушателите и зрителите, не зная дали и сегашното правителство ще намери воля да стартира събирането й. Така че доколкото има проблеми с обществения характер на БНТ и БНР, те са породени и от продължаващото им бюджетно финансиране. Опитваме се донякъде да компенсираме този недостатък, като по никакъв начин не упражняваме политически натиск нито върху обществените, нито върху търговските медии. Що се отнася до БТА, за нея предстои приемането на закон, това е конституционно задължение, неизпълнено от четири досегашни парламента, живот и здраве, в този мандат това ще стане.

http://www.expresbg.com