Скаарбек. Българският Шиндлер

   Не е задължително да отидеш до Брюксел, за да разбереш какво е гордост, макар че помага. Но не е и достатъчно. Ако посветиш времето си само на прочутата белгийска бира в култовите заведения на „Гран плас“, на типичните за местната кухня миди с пържени картофи в „Ше Леон“, на шоколада и  дантелата, е, и на бегъл поглед към Манекен пис, ще изпиташ удоволствие и може би възхита, но не и гордост. И ако няма кой да ти подскаже да отидеш в района Скаарбек, ще се върнеш в родината, без дори да имаш представа какво си пропуснал.

   А тъкмо в тази част на Брюксел, в сърцето на Европа, се издига паметникът на един българин. Белгия е признала Тодор Ангелов - Божаната за свой  национален герой. Произвела го е посмъртно в чин полковник, провъзгласила  го е за герой от съпротивата, направила го е кавалер на най-високия кралски  орден „Леополд с палми“ и още ред отличия. А когато с този голям българин си роден в един и същи град, учил си в една и съща гимназия, кръстосвал си едни  и същи улици, споделял си едни и същи политически възгледи, става ясно, че точно в столицата на Белгия ще се почувстваш истински и възможно най-пълно горд.

   Боб, Симон, Гълъба - това са някои от нелегалните имена на Тодор Ангелов. А Гестапо го издирва като „Терористът Хикс“. След промените у нас повечето от родните десни, включително и най-известните от тях, прибягват тъкмо към гестаповския език, за да изразят отношението си към българските участници в антифашистката съпротива. За тях партизаните не са достойна част от световния сблъсък с хитлеристката коалиция, а най-обикновени терористи. Не се впечатляват дори от факта, че нашите антифашисти са подпомагани не само от СССР, но и от Великобритания и САЩ. Навярно не са във възторг и от паметника в Скаарбек.

   Като че ли само в Кюстендил знаем Тодор Ангелов като Божаната. Това прозвище липсва в спомените даже на най-близките му хора – съпругата му и  дъщеря му Свобода Бъчварова. В родния му град по стар местен обичай  обръщението към него е с името на майка му, известната със силния си дух баба Божана. По-точно - БОжана, с ударение на първата сричка, както съм чувал да  произнасят името й хора, общували с  нея. 

   Животът на Тодор Ангелов е пълен с толкова изпитания, че плаче за сериал с много епизоди. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание в Горноджумайския район. След  разгрома му емигрира в Австрия. По случай сватбата на цар Борис III през 1930 г. жените-емигрантки получават право да се завърнат и така съпругата и дъщеря му се прибират в родината. За него обаче път обратно няма, тук го чака вече издадена смъртна присъда. Прехвърля се в Париж, после в Белгия, наема квартира в квартала, където сега е паметникът му. През 1936 г. заминава като интербригадист в Испания в батальона „Георги  Димитров“. И той, както Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел, се сражава на страната на републиканците срещу метежниците на Франко. В боевете при Мадрид е ранен, а след ликвидирането на испанската република преминава през нечовешките условия на няколко лагера във Франция.

   На 27 май 1940 г. Белгия капитулира пред Вермахта. В този ден се ражда белгийската антифашистка съпротива, може би единствена в Западна Европа с  всенародно участие. Божаната, вече член на Централния комитет на местната компартия, е в главния щаб на съпротивата, ръководейки нейния подвижен корпус. Взривява влакова композиция с военна техника, транспортирана за  противодействие на британския десант в Диеп. Организира десетки саботажи срещу комуникации, складове и фабрични обекти, впрегнати в германската военна машина. Най-значимата му заслуга е унищожаването в Брюксел  на списъците с хиляди евреи, набелязани за изпращане в лагерите на смъртта. След предателство е хвърлен в крепостта Бреендонк и подлаган на жестоки мъчения цели десет месеца. Разстрелян е на 30 ноември 1943 г. Знаменателно е, че същата година друг велик кюстендилец, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, е водеща фигура в спасяването пък на по-голямата част от българските евреи.

   На 11 юли 1991 г. седесарите в Кюстендил метнаха стоманено въже върху паметника на Божаната. Насъбра се народ, избухна скандал и демонтажът бе  спрян. Следващата година сините отново се захванаха да бутат. Наложи се с шефа на БСП Валентин Вълов и общинския съветник Динчо Желязков да отидем при посланика на  Кралство Белгия в София. С неговото съдействие паметникът бе спасен от поругаване. През 2007 г. двама белгийски автори издадоха в Брюксел книгата „Otages de la terreur nazie” (“Заложници на  нацисткия терор“). Тогавашният български посланик Христо Георгиев е написал в предговора: „Може би скоро ще се появи някой нов Спилбърг, който също като автора на „Списъкът на Шиндлер“ ще направи „Списъкът на Ангелов“.

   А може би - на Ангелов и Пешев. На двамата кюстендилци, правили световна  история.