Блог

СПОМЕН ЗА МАРКО СЕМОВ

[23 Януари 2007]

До Втората световна среща на българските медии в Чикаго през май 2006 г. никога не бях ходил в Съединените щати. Голямата ми изненада там обаче бе не нещо американско, а... Марко Семов. "Можем ли да си говорим на "ти"?" - попита той при първата ни среща. Що за въпрос?! Та аз години наред почти наизустявах книгите му, за да вникна в маниера му на писане, в начина, по който така подрежда думите, че стената им да бъде по-здрава от слепените с хоросан тухли двойки и четворки, че и от модерните сега итонги. Опитвах се да проникна до изворите на смелостта му, на твърдостта, с която отстоява гражданската си позиция. Бях наясно, че всъщност другото име на смелостта е талант, и като се съизмервах, се изпълвах с уважение.

Затова "Можем ли да си говорим на "ти"?" ме слиса. Въпросът бе далеч от шоуменската безпардонност, с която водещият в началото на всяко предаване бърза да си прелее от авторитета на поредния гост. По-скоро в тези толкова срещани думи личеше така липсващото внимание към личността на всеки, независимо колко е известен или надарен. По-късно и особено след кончината му, връщайки филма назад, си дадох сметка, че уважението към човека отсреща, зачитането на неговото достойнство е основно качество на големия писател. Което отсега подсказва, че ще се връщаме към творчеството му в дните, които ни предстоят.