Блог

На референдум в Швейцария

[07 Декември 2008]

Няма списъци, секции, комисии, тъмни стаички и кворум, но демокрацията си действа

   Несъмнено голям шанс е да бъдеш в Швейцария по време на референдум. Ето защо нормално е да се започне с благодарност към сдружението "Болкан асист", което осигури възможността на нас - неколцина депутати, членове на Централната избирателна комисия и ръководни фигури в някои от общините, да посетим Берн в дните около 30 ноември 2008 г., датата на последното допитване до народа на тази алпийска държава. Признателни сме и на правителството на кантона Берн, двама от чиито членове - Ханс-Юрген Кезер и Кристоф Нойхаус, в началото на есента посетиха България и споделиха опита си във връзка с подготвения у нас Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението. (За срещата им с Комисията по гражданско общество и медии виж раздел "Новини" от 23 септември 2008 г.)

   Ако си представяте, че сме надниквали в гласоподавателните списъци, че сме посещавали избирателни секции и сме разменяли по някоя дума с членовете на секционните комисии, че сме поглеждали в тъмните стаички и сме стискали палци да има кворум, ще сгрешите. В Швейцария не съществува нищо от изброеното. За референдуми са запазени четири дати в годината и те се знаят много време предварително. Най-малко месец преди съответната дата всеки гражданин получава по пощата комплект материали, съдържащи темите на поредното допитване, позициите и аргументите на инициаторите и на властите, историята на проблема, както и бюлетините. В 85 на сто от случаите гражданите, пожелали да гласуват, упражняват правото си по пощата. Ако пуснат плика в пощенска кутия, сами купуват марката, а ако го занесат в някой от пощенските клонове, няма нужда от марка. Като българи съвсем логично попитахме в централното управление на техните пощи как се постъпва при загуба на някоя пратка. Домакините дълго се консултираха помежду си и дори не толкова с гордост, колкото с известно съчувствие ни съобщиха, че такъв случай не им е известен.

   Населението на кантон Берн е 947 хиляди души, живеещи в 26 окръга и 399 общини. В тях обаче няма гласоподавателни секции. Освен по пощата, желаещите могат да пуснат бюлетините и в някоя от шестте секции в самата столица. Една от тях е в кметството на Берн. На оградата на кметството има кутия за бюлетини и голяма част от гражданите използват нея, вместо да влязат вътре (снимки 2 и 3). Секцията в сградата е на първия етаж в залата, където обикновено заседават съветниците. Няма тъмна стаичка, нито избирателни списъци, нито пък секционна комисия в познатия ни смисъл. Всичко на всичко две момиченца седят вътре и упътват желаещите да пъхнат бюлетините си лично в урните, а освен това слагат печати върху бюлетините, които всеки е получил у дома по пощата (снимки 4 - 7). Никой не можа да обясни смислено защо са нужни тези печати, след като всички останали бюлетини са без клеймо.

   Посетихме и секцията в централната гара на Берн. Тук мястото е възможно най-оживено и затова се образуват дори опашки (снимки 8 - 11). Няколко младежи бият печати върху бюлетините, но и тук няма тъмна стаичка, нито списъци, не се изискват даже документи за самоличност на гласуващите. Въпросът ни дали не се злоупотребява с това, че гражданите не са длъжни да се легитимират, беше посрещнат с учудване, познато от любопитството ни в пощата дали не се губят пратките.