Блог

Мая Манолова се уплаши от конгреса на БСП

[20 Ноември 2008]

Унизително е да се натискаш, знаейки, че не те искат

Най-после някои маски паднаха. Най-болезнено се откърти тази от лицето на Мая Манолова. На заседанието си тази вечер делегатите на предстоящия конгрес на БСП от Кюстендилския регион решихме, наред с другото, и кои да бъдат делегираните ни представители във Висшия съвет на партията. За непосветените ще поясня, че при тайния избор в рамките на конгресите може да се случи така, че някои райони да останат без представител в ръководството на партията, което би затруднило контактите им с центъра. Тъкмо затова е въведено делегираното членство, при което не целият конгрес, а само делегатите от дадена област решават кой да влезе във Висшия съвет с този статут.

Тази вечер Мая Манолова се натисна да бъде делегиран член на Висшия съвет, което безкрайно ме огорчи. Обидно е лидерът на доскоро най-успешната организация на БСП в страната - Кюстендилската, да няма самочувствието да се подложи на общия избор, а да се промъква в партийното ръководство по заобиколен начин.

Тук трябва да подчертая, че за толкова години като областен и общински лидер на БСП в Кюстендил никога не съм се възползвал от възможността да се промуша във Висшия съвет като делегиран член. Винаги съм се подлагал на тайно гласуване на самия конгрес в конкуренцията на 500-600 кандидати за стотина места. А мястото на делегиран член съм отстъпвал на някое от новите имена, като и по този начин съм се стремял да давам път в политиката на млади лица. Така постъпваше и моят предшественик Валентин Вълов.

Преди три години предложих за делегиран член Мая Манолова. Беше разбираемо - идваше от нищото, никой не я знаеше с друго, освен с една скандална публикация в "168 часа", нямаше никакъв шанс да бъде избрана на общо основание. Направих, значи, компромис, който за малко щеше да пропадне - дори само сред кюстендилските делегати Манолова едва спечели с 11 на 10 гласа срещу съперничката си Йорданка Каленичкова от Бобов дол. Самата Мая заяви, че възприема този избор като нещо, което й се дава много, много в аванс. Преди това направих друг компромис, като се съгласих за парламентарните избори през 2005 г. , макар и да е член на БСП, да заеме третото избираемо място в листата като представител на коалиционен партньор - на Демократичния съюз на жените на Емилия Масларова. В противен случай тази позиция трябваше да я дадем на кандидат от Бобов дол и Мая щеше да гледа Народното събрание по телевизията.

После гласувах да влезе в Изпълнителното бюро на Висшия съвет, както и в ръководството на парламентарната ни група, макар да ми беше ясно, че няма на какво да ме научи, и не само мен. След местните избори миналата година си додадох оставките като областен и общински лидер на БСП, макар вина за провала в кметския вот да имам не аз, а тя. Въпреки това я предложих за председател на Областния съвет на БСП, гарантирах й, че няма да й мътя водата в областта и дори да се кандидатирам за следващия парламент, няма да е от Кюстендил. Връщам се много години назад, но не си спомням някой друг да е направил серия от подобни жестове, и то знаейки, че тя не ги заслужаваше предварително, няма да ги заслужи и след това.

Първият ми спор с Манолова бе за наследника ми на поста общински председател на БСП в Кюстендил. Тя изненадващо протегна ръце и към тази позиция. И то при положение, че тенденцията в партията е към мандатност и разделение на постовете. И че за нейната лична реализация проблеми няма - бидейки областен председател, тя догодина ще оглави листата, а ситуацията е такава, че ако поиска, и евродепутат може да стане. Следователно, имайки горчивия опит от местните избори, на които се явихме с добър, но неналожил се на терена кандидат, ние трябваше да издигнем за шеф на БСП друг социалист, който за три години да опознае добре партийните структури, а и те - него, да си завоюва авторитет, да се наложи като име и на следващите кметски избори да ни зарадва с победа. Както, впрочем, направи Валентин Вълов в периода 1991 - 1995 г. Уви, стремежът на Манолова към цялата власт се оказа по-важен и по-силен. Признавам, че вече имах подозрения, но тогава за пръв път пряко се сблъсках с нейната плашеща жажда за постове.

За да се стигне до тази вечер, когато тя не се поколеба да влезе не през вратата, а през прозореца във Висшия съвет. И то след като три години е била във върха на партията и депутатската група, след като дълги часове е говорила от парламентарната трибуна и ако не всеки ден, то поне през ден е шествала по телевизиите. Извинете, но ако такъв непрекъснато тикан и непрестанно налаган по медиите деец бяга от конгресното сито, кой друг да влезе в него? Постъпката на Манолова издава пропаст между самосъзнание и поведение. Тя е наясно, че партията, в лицето на делегатите, които е изпратила на конгреса, не я иска. И сигурно има основания за такова опасение - при избора на новото Изпълнително бюро на Висшия съвет след неуспешните за нас евроизбори миналата година срещу нея гласуваха 69 души от общо 154. Този резултат я представя като най-задрасквания член на партийното ръководство не само в сегашния му състав, но и в последните 50 години. След като се боиш да застанеш пред съда на делегатите, след като си наясно, че не си желан, не е ли по-нормално да си поизпилиш амбициите, да коригираш поведението си и да не ламтиш за позиции, за които и сам вътре в себе си съзнаваш, че не си дорасъл и може би няма да дораснеш? Иска ли питане, по-нормално е, но не и за нея.

С подаването на оставките си се стремях да покажа, че в БСП има борба не само за постове, но и за принципи, и че борбата за принципи е по-важна от тази за постовете. Принципът в случая е, че когато искаш да изпълняваш общопартийни функции, примерно като член на Изпълнителното бюро, тряба да минеш през общото състезание, а не с дузина гласове от един само регион да станеш началник в цялата партия. Уви, Манолова се оказа далеч от това принципно разбиране и предпочете да постигне своето по околовръстни пътища. И пак се връщам към думите й при предишното й делегиране, че то й се дава в аванс и тя ще се старае да докаже, че не сме сгрешили, подкрепяйки я. Е, за тези три години нищо ли не се промени, та трябва всички да се връщаме в изходната точка и отново да я делегираме?

Когато създавах този сайт, и през ум не ми минаваше, че ще се наложи да коментирам в него и съпартийци. За съжаление, това вече е неизбежно. Защото ако ставаше дума само за достойнството на Мая Манолова, можеше да махнем с ръка. Но тук се накърнява авторитетът на най-успешната организация на БСП в страната с горчивия факт, че нейният лидер се бои от преценката на партията, в чието ръководство е. А това вече е толкова обидно, че няма как да се премълчи.