Блог

Обединяване с лица, които не обединяват

[01 Юли 2007]

Ще бъдат ли разбрани правилно знаците от вчерашния пленум на Висшия съвет на БСП?

Имам право да говоря, и то много. В политиката са важни резултатите, а това, което постигам с другарите си в Кюстендил, е възможно най-успешно. Най-голям брой съветници в цялата страна на местните избори през 2003-а, първо място в България на парламентарните през 2005-а, блестящо представяне на президентския вот през 2006-а. И на изборите за Европарламент сме първа политическа сила в района, водим с 32 на 20 на сто пред ГЕРБ, трети сме по процент за БСП в страната. Всичко това показва, че разбирам и от избори, и от политика. И че онова, което казвам, не е разноговорене, а правилното говорене. Поне до местните избори обаче по общопартийни въпроси ще се произнасям единствено в личния си сайт. На пленумите на Висшия съвет отдавна не се изказвам, няма никакъв смисъл. А в тиражните медии отказвам да се изявявам - това е разбирането ми за лоялност към партията.

Вече имах възможност да отбележа, че поисканата от Сергей Станишев оставка на цялото Изпълнително бюро на Висшия съвет на БСП не е най-доброто, което можеше да се стори. По-удачно беше да се направи персонална оценка на виновните за загубата на евроизборите. Нямаше защо неоснователно да се подронва авторитетът на утвърдени имена с натикването им в рубриката "всички сме грешни". А и изходът от оставките ан блок не можеше да е сполучлив. Ако повечето лица бъдат преизбрани в бюрото, учудването ще е всеобщо и заслужено. А ако повечето бъдат сменени, се появява съмнение в способността на председателя на БСП да си формира екип.

Както обикновено, животът е по-богат от предварителните разсъждения. Случи се нещо, което дори и моя милост не е предполагала. Виновни за изборния провал се оказаха само трима - скромната Атанаска Тенева, тихият Кирил Желев и речовитият, но далеч от злодейството Добромир Гущеров. Всички други останаха в бюрото. А аз се върнах в 1996-а, когато заради зърнената криза сменихме министъра на културата. Дано не се наложи всички заедно да се пренесем в тази година, разбира се, не в буквалния смисъл. Макар че...

Макар че другото, което се случи, е още по-тревожно. И е много типично за БСП, а навярно не само за нея. В изказвания по пленуми и дори на конгреса, пред медиите и в други публични изяви председателят и водената от него политика се подкрепят, а щом се пръкне възможност за таен вот, се гласува в обратната посока. Тъжен факт е, че онези кандидати за новото/старо бюро, които минаваха за най-близки до Станишев, получиха най-малка поддръжка. Какво означава лидерът да застане зад теб с авторитета си, а ти да получиш 50, 60, дори 70 гласове "против" от 154? Това никога не се е случвало в партията, поне в моя живот! След като тези хора са на кантар в собствената си партия, как ще печелят одобрение за БСП извън нея? Резултатът можеше да бъде и по-лош, като се има пред вид, че част от членовете на Висшия съвет не са в активната политика, изявяват се на други поприща и по принцип гласуват за всичко, предложено от председателя. Ако новото бюро зависеше само от гласовете на онези, които са дълбоко, ежедневно и професионално в политическия процес, тези кандидатури щяха да бъдат провалени.

Може много да се съжалява, че евролистата не бе подложена на тайно гласуване във Висшия съвет. Тогава неуспехът във вота на 20 май можеше да се избегне. Но има нещо, за което трябва да се съжалява още повече. Защо фаворитите на Станишев не получиха достатъчна подкрепа нито от гласоподавателя в изборите за Европарламент, нито във Висшия съвет при формирането на новото бюро? Толкова ли е трудно да се прецени с кои личности може да се печелят избори и с кои кандидати за ръководството може да се сплотява партията?

След неуспеха на евровота Сергей Станишев твърде често говори, че е нужно партията да се обединява и мобилизира, особено в навечерието на местните избори наесен. Това безспорно е така. Но може ли да се обединяваме с лица, които не обединяват, а разделят Висшия съвет? Нима не се виждат отдалеч фигурите, с които партията може да се сплоти? Ето, на съботния пленум 130-140 гласа получиха Дора Янкова, Михаил Миков, Бойко Великов, Георги Пирински, Стефан Данаилов. Тези дейци на БСП се радват на огромно доверие. Други са в челото на конгресната класация, трети получиха голяма подкрепа на изборите. Това са играчите, които, събрани в отбор, могат да обединят и мобилизират партията.

Откъде идва тази стръв да се налагат личности, чието одобрение не е безспорно? Обикновено Станишев обяснява, че сме се събрали не да се обичаме, а за да работим, че е важна работата в екип, а не звездите по пагоните. И по тази логика знакови имена постепенно биват изтиквани, преди - Божинов, Дончева и още неколцина, сега - двамата руменовци, Пирински, Янаки Стоилов и Паскалев пък никога не са влизали в сметките. В едно от изказванията на пленума бе заявено, че БСП не е холдинг, но и лидерът й не може да е едноличен търговец. Държавата не е фирма, както му се струваше на бившия цар, която може да бъде оправена за 800 дни. Но и партията не е фирма, че в името на екипността да се елиминират популярни фигури. Тя е извънредно сложно формирование и който не си дава сметка за това, няма как да се добере до успех.

Съботният пленум даде достатъчно сериозни знаци. Дано лидерът ги разчете правилно. В противен случай ситуацията ще става все по-сложна. Фаворитите му, които получиха толкова много гласове "против" при формирането на бюрото, почти нямат шансове да спечелят вътрешната надпревара в регионите за следващите парламентарни листи. Ако не си вземе поука, Станишев ще се принуди да ги наложи отгоре за водачи на листите, което пък отсега вещае неуспех на терена на изборите. Ето как една грешка води след себе си поредица от неточни действия.

Можем да проявим разбиране за не най-точните действия след евроизборите. Но и ако знаците от вчерашния пленум не бъдат разгадани правилно, това вече би било основание за сериозна тревога.

Вж други текстове в раздел "Блог".