Блог

Голямото водолеене в Амстердам: от каналите до писоарите

[01 Юни 2007]

Бройките в изкуството са като тези в секса - дават самочувствие, но не и наслада. Момичетата от улицата с червените фенери са като курдисаните насред тротоарите уриноари - кой откъдето мине, се облекчава и заминава

В наши дни едва ли можеш да учудиш някого дори с впечатленията си от Северния или Южния полюс и даже от Луната, а още по-малко от толкова посещаван град като Амстердам. Още повече, че летището на холандската столица е сред най-големите в Европа, стартова позиция за редица вътрешноконтинентални и особено презокеански дестинации. И когато имаш няколко свободни часа между два полета, най-добре е да видиш нещо в града, вместо да се наливаш с бира на аерогарата.

Музеи - много, но ако говорим сериозно, за да разгледаш както трябва някой от големите, например на Ван Гог, са ти нужни дни, седмици и дори месеци. Би могъл да спринтираш като героя от разказа на Арт Бъкуалд "Лувърът за 18 минути" и дори да постигнеш рекорд като за Гинес, колкото да се хвалиш после, че си зърнал, макар и за частица от секундата, примерно, "Слънчогледи", "Ваза с макове" или "Сеячът на слънце", ала бройките в изкуството са като тези в секса - дават самочувствие, но не и наслада.

Ето защо най-добре е да почнеш от централния площад "Дам", който дава и името на града - от построения през 13-и век бент (на холандски - дам). Тук е дворецът, по-точно един от дворците, на кралица Беатрикс (на втората снимка). Поданиците очевидно не го вземат много на сериозно, след като са курдисали виенско колело точно пред него. А и парламентът е достатъчно критичен към династията. Когато например някой от престолонаследниците реши да се задоми, избраницата му трябва да бъде одобрена от депутатите. Тук се цитира случаят отпреди няколко години, когато народните представители са отхвърлили изгората на един от принцовете, защото преценили, че поведението й не е достойно за бъдеща принцеса. Въпреки това, младите се взели, но парламентът тутакси изключил непослушния син на кралицата от списъка на престолонаследниците.

Площадът е любимо място на онези млади, чийто личен живот не зависи от мнението на законодателите. Те сядат тук направо на плочките и, ако денят е слънчев, могат с часове да се вглъбяват в младежките си увлечения (третата снимка). Спокойствието е толкова плътно, че не е трудно да се пипне. В последните години то е било нарушавано само веднъж - когато през 2003 г. пред магазина на "Ролекс" (четвъртата снимка) бе разстрелян Константин Димитров - Самоковеца. Това е първото и засега последно убийство посред бял ден на този площад. Тук е и петзвездният хотел "Краснаполски", в който скандалният българин е бил отседнал (що за дума, не вярвам само да е седял) с манекенката Цеци Красимирова, която, както е известно, не му е съпруга. А жена му, истинската (всъщност, знае ли човек коя каква е), щяла да издигне паметник на лобното му място. Така до холандския монумент ще се притури и един нашенски.

Ако градовете имаха зодии, Амстердам сигурно щеше да е водолей. И тук не става дума само за многобройните диги, отвоювали суша от Северно море и превърнали морското дъно в обработваема площ. Мощни помпи връщат обратно проникващата все пак вода и не се знае какво ще се случи, ако електрическият ток спре примерно за едно денонощие. Е, знае се, но не е нещо позитивно (по израза на едного, представящ се за нашенец) и затова не се наемам да го опиша.

Говорейки за водата, нямам пред вид и леещия се през по-голямата част от годината дъжд. А най-вече каналите (на шестата снимка), които изглеждат неизброими, но всъщност са 165. И за разлика от тези във Венеция, всички са построени от човешка ръка. Може би затова са концентрични, а не са разположени, както им хрумне. Впрочем, след като съм бил и в двата града, вече си мисля, че не Амстердам прилича на Венеция, а тъкмо обратното. Разбира се, холандската столица е доста по-голям град от перлата на италианската Адриатика. А и тук липсва усещането за музей, каквото те преследва на всяка стъпка във Венеция. Което донякъде е парадоксално, защото тъкмо Амстердам е градът с най-много музеи на квадратен километър в целия свят!

Вероятно за да бъде приликата още по-осезаема, и тук можеш да плаваш по каналите, но не толкова с романтичните и преливащи от канцонети венециански гондоли, колкото с добре обзаведени и побиращи немалко туристи корабчета (снимка 5). На влизане професионален фотограф те снима, а когато след час стъпиш отново на брега, ти продава картичка на Амстердам с твоя лик (снимка 7).

Каналите - и това е друга разлика с Венеция - са пълни с лодки-жилища. Може би над две хиляди. Общината се стреми да ги направи пълноценни, като им осигурява ток, вода, газ, а и канализация. Впрочем, как ви звучи канализация насред канала?! Човъркала ме е тази тема и във Венеция, но и в двата града ме увериха, че това е свързано с огромни разходи. Сигурно затуй напоследък общината се мъчи да ограничи жилищата-лодки в Амстердам. И ако донякъде се справя с бедняците, не може да устои на баровците, сред които в последните години е модерно да си имат обзаведен шлеп в някой от каналите. Където да си допият или пък да осъществят още по-приятен завършек на деня. А навярно и начало.

В Амстердам невероятно впечатление правят пропадащите сгради (снимки 8 и 9). Върху фасадите им се чете, че са от 16-и или 17-и век, но не толкова старостта ги тика надолу, колкото нестабилната почва. Притисната между съседките си като на нашенското селско хоро, неиздържащата върху тинестата почва сграда няма шанс да се люшне напред или назад, а може единствено да се свлича право надолу. При това се сурва етаж по етаж, а не, да речем, помещение след помещение. И хората продължават да я обитават. Несъмнено затова са нужни железни нерви, но холандците очевидно ги имат.

Характерни за повечето къщи в Амстердам са стръмните и тесни стълбища, по които е невъзможно да се пренесат каквито и да било мебели. Всяка сграда (и това се вижда добре на снимки 8 и 9) има на покрива си кука, стърчаща от таванския етаж, по която чрез макара се повдигат товари. Когато например някой си купи пиано, дограмата на съответното помещение се демонтира, музикалният инструмент се качва с въжета, след което рамката на прозореца се възстановява. Звучи като виц, но е истина - някои жилища са толкова тесни, че по един човек от семейството спи на смени на единственото легло.

Вероятно тъкмо поради теснотията холандската столица е царството не на гондолите, на автомобилите или мотоциклетите, а на велосипедите. Паркирани са с десетки и стотици на всяко по-удобно място (снимка 10). Много често местните тръгват на работа с едно колело, заключват го на гарата, а слизайки от влака, продължават с друго, за да стигнат до предприятието или офиса. А вечер - по обратния ред. Амстердам вероятно е единственият град, в който могат да се видят триетажни паркинги за велосипеди.

А какви са тези чудесии на единадесетата снимка? За какво служат? Спомнете си романа "Клошмерл" на Габриел Шевалие и писоарът, скандализирал цялото селище. При това се виждаха само краката на ползвателите му, и то единствено долната им част. А в Амстердам всичко е на ачик - не просто насред улицата, но и неприкриващо нищо друго освен уреда, разбира се, ако не е с по-големи габарити.За тези облекчители сякаш е по-подходяща думичката, която срещнах в Париж - уриноар, стига да не й сложим още една буква отпред. Шокиращо е, както си се разхождаш или си пиеш кафето, или пък бирата - хубавото холандско пиво, да видиш някого, който вече го източва (снимка 12). И да го прави толкова естествено, та чак да се замислиш да не би пък ти да не си в ред. Напомня ми за японеца от прочутата книга на Марко Семов, който след работа минава през публичния дом и се облекчава, без даже да пусне от ръката си мрежата с покупки за дома.

И в Амстердам си имат такава улица (на последната снимка). Познава се не само по червените фенери, но и по момичетата, застинали като експонати зад стъклените витрини. Прави, в оскъдно бельо и като че ли задължително по чорапогащи. Сутеньорите правят скандали, ако ги снимаш, та се налага да ги опиша, но това едва ли е трудно. Не си ги представяйте като красавици. Някои са съвсем прилични, други - пълнички, че и направо дебели, все пак - в Холандия сме. Но въпросът, всъщност, не е в хубостта.А в какво ли състояние на духа, а може би по-скоро - на тялото, трябва да си, за да се решиш. И не толкова заради рисковете - да допуснем, че всички са със здравни книжки, чисти, без вируси, особено без оня. Ще ти бъде ли хепи да знаеш, а ти не просто го знаеш - сигурен си, че за нея дори не си "епизод от романтичен филм", както пееха "ФСБ", а просто бройка, и то не бройка за удоволствие и даже не за разнообразие. За нея това е работа, а работа ли е, и в сутиен да ми я поднасят, не я искам, както казва шопът.

Тези момичета стоят на мястото, което им е отредено, като същински писоари, само че дишащи. На показ, достъпни, неприкрити, лишени от избор и кой откъдето мине, се облекчава и заминава. Обидно е някак си, но навярно за мнозина, дори за повечето обитатели и посетители на града и те са неотстранима частица от голямото водолеене на Амстердам - от каналите, през писоарите, та чак до червените фенери.