Блог

Защо излязох от евролистата

[27 Март 2007]

Опитах се да докажа, че в БСП човекът от "лобито на избирателя" може да постигне нещо на базата на качества и принципи, а не с произход, протекции или загуба на личното достойнство.След като не успях,ще трябва да минат години, докато друг го стори. Благодаря на партията, която застана зад мен. С ръководството се разминахме, но ръководствата идват и си заминават, пред очите ми се смениха четири, а БСП ще надживее всеки от нас

За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа най-напред защо се съгласих името ми да бъда спрягано за Европарламента. Наясно съм, че няма кой да ме пусне в международните отношения на 54 години, след като това не ми бе позволено на 40. Още през 1995 г. Красимир Премянов ми изви ръцете пред цялата група да се откажа от мястото в постоянната делегация в ПАСЕ, което депутатите от левицата ми бяха отредили при тайното гласуване. Не защото имал нещо лично срещу мен, напротив, а в името на коалиционната ни политика. Оттогава, та до днес, с малки изключения, последователно не съм допускан до тази сфера, и то никога заради нещо лично, а все от някакви по-висши съображения.

Не съм наивен, знаех, че и днес отношението не е кой знае колко по-различно - ще ме номинират не на едно и две места, а на финалната права отново ще изскочат някакви съображения, всякога различни, но винаги приличащи си като близнаци по това, че неизменно водят до моето елиминиране. При толкова много горчиви чаши никак не бях жаден за още една.

И все пак, влизането в листите никога не бива да се поставя от гледна точка на личността. Пет пъти съм бил предлаган за българския парламент не за да бъда уреждан, едва ли някой го е грижа за това, а защото се е преценявало, че ще нося гласове за партията и ще бъда полезен за избирателите. Днес едва ли някой би се наел да твърди, че името ми не привлича бюлетини за БСП. Напротив, в последните две години одобрението към мен – и електорално, и партийно, бележи своя връх. Следователно няма съмнение, че присъствието ми в челото на листата би увеличило гласовете за БСП.

Като видиш 39-те имена, изпратени от Висшия съвет до областите за обсъждане, те опарва притеснението, че не са достатъчно ярките личности. С изключение на Лилов и Ананиева, за които пък човек не можеше да се отърси от усещането, че няма да бъдат включени в листата. А евроизборите няма да бъдат лесни. Почти две години след началото на мандата разочарованието от управлението, в което малко участваме, а много отговаряме, вече не е за пренебрегване. Като прибавим и първите месеци на несбъднатите очаквания от членството ни в ЕС, и възходящата фаза, в която се намира ГЕРБ, както и ненамаляващата подкрепа за “Атака”, очевидно големият проблем за нас ще бъде да активизираме твърдия си електорат. Това можем да направим с популярни и обичани червени политици, които да изтеглят до Страсбург и сегашните ни евродепутати, повечето от които са прекрасни специалисти, само че за назначаема, а не за избираема работа.

Ето защо бе въпрос на отговорност да подпиша декларацията, че съм съгласен името ми да бъде обсъждано в областите заедно с другите 38. Имах и още едно съображение, важно колкото изброените вече, и то взети заедно. Исках да докажа, че в партия като нашата е възможно човек от низините, от “лобито на избирателя”, както писа “Дневен труд”, на базата на качества и принципи да постигне онова, което се поднася на други почти на тепсия заради произход, протекции или загуба на личното достойнство.

А защо се отказах? Защо ме отказаха, по-точно? Ден преди пленума ме извикаха да ми кажат как не могат да ме включат в шестицата, въпреки че съм имал всички качества. Както вече се досещате, отново нищо лично, но разните баланси, квоти, принципи, колко било трудно всичкото това да се напасне. Няма спор, че е трудно, но ако искаш по-висок процент, какво се чудиш – няколко знакови имена за повече гласове плюс сегашните евродепутати, за да има приемственост.

Място извън първите шест разбиваше аргументите, заради които склоних името ми да бъде обсъждано. То нямаше да мотивира, по-скоро щеше да влияе обратно с учудването: защо този е чак тук, а еди-кой си е толкова пред него? Не може половин България да те подкрепи, а ти да се свиеш в последния вагон на евровлака. Обиждаш онези, които са ти се доверили, а те ще са нужни и за други избори, не само за 20 май. Може ли хората да ме предлагат за първо-второ място в листата или малко по-назад, но категорично в избираемата й зона, а аз да се кротна на десето или дванадесето? Това означава да застана срещу партията, което не мога да си позволя. Който иска, нека поеме тази отговорност!

Този разговор потвърди впечатлението за предрешеност. Кой дава самочувствие на лишено от всякакъв блясък момче като Кристиян Вигенин дни преди пленума да обяви сайта си като евродепутат и да афишира екипа, с който ще работи в Европарламента? А в деня на пленума да се самопредстави като част от “А” отбора на БСП? Откъде знае, че ще бъде избран? Само затова ли, че е международен секретар на партията? Дават му поста два вагона книги по-рано, а после това се изтъква едва ли не като основното му предимство! Което го тласка към тази, меко казано, недипломатичност. А тя е толкова противопоказна за международната сфера, че чак е неудобно да се коментира.

На пленума Янаки Стоилов изрази опасението си, че сме се върнали 20 години назад. Когато имаше гласуване, и то дори тайно, но нямаше избор. А аз се върнах в 1980 г., когато трябваше да ме освободят като секретар на Комсомола в Кюстендил, за да се намери място за дете на “наши хора”. По тогавашната процедура първо се вземаше решение в бюрото на Общинския комитет на партията. И питах членовете му един по един: в какво ме упреквате, къде са грешките ми, защо ме сваляте? Не ме сваляли, просто преминавам на друга работа. Вечерта заводски и учрежденски секретари ме поканиха на чаша, възмущаваха се, заканваха се на пленума следващия ден да се изкажат остро, да гласуват против. А на другия ден ме освободиха единодушно.

Та и на съботния пленум половината парламентарна група се изреди да сподели негодуванието си, че няма да съм водач на листата, но в кулоарите. Поне да не ми го бяха казвали. Защото в залата си мълчаха. Също като през 1980 г.

Споделям това не с упрек, а с разбиране.Защото нашата партия сега не е достатъчно демократична. Тя беше такава в първите години на промените. През 1991 г. един Кюстендил успя да ме наложи за водач на листата. И то преди да напиша, без да взема нито стотинка, 1500 статии и 4 книги в подкрепа на партията, преди да се наредя сред рекордьорите в цялата история на парламентарния контрол, преди в пленарната зала да прозвучат десетките ми речи, някои от които още се помнят и в най-отдалечените кътчета на страната, преди да пропътувам десетки хиляди километри, шофирайки лично личната си кола, за срещи с избирателите, преди да дарявам през целия си първи мандат по една трета от заплатата си на местната организация на БСП, преди да вградя здравето си в новите основи на партията, преди, ама много преди да сторя всичко онова, заради което водената от мен листа е първа по процент в България, а мястото ми в конгресната класация е седмо. През 1991-а Кюстендил успя да ме наложи, и то при ония лъвове в тогавашното ръководство на партията, и то въпреки изтърваната пред решаващия пленум реплика на Луканов: “Големи политици се навъдихте в провинцията!”

Днес това е невъзможно. Сега, както каза Янаки Стоилов на последния пленум, демокрацията е налице при първоначалното набиране на кандидатурите, но на финалната права ръководството винаги налага волята си. В последните години това се случва неизменно, почти без изключения. При това не само с явно гласуване, но и ан-блок.

Звучи тъжно, но не за мен, аз съм свикнал. През 2001 г. кюстендилската областна организация на БСП, чийто председател съм, се представи блестящо на президентските избори, но мен ме извадиха от Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет. На местните избори през 2003 г. листата на БСП в Кюстендил постигна най-голям брой съветници между всички 265 общини в България, но на мен ми спретнаха преврат, макар и неуспешен, като областен председател на партията. На парламентарните избори през 2005 г. – отново първи в страната, а мен ме извадиха и от ръководството на групата.

За мен е ясно, че отделният деец в БСП не зависи в нужната степен нито от качествата си, нито от резултатите, които постига. Че все по-малко е желанието да се уважава волята на избирателя. Че все по-силен става механизмът на безпринципната селекция. Тъжно ми е за младите хора, чиито родители дават мило и драго, за да ги изучат, живеейки с вярата, че способностите се ценят и са основание да се върви напред. На тези девойки и младежи тепърва им предстои да научат, че са други лостовете към постовете, че качествата и принципите сами по себе си са едно нищо.

Дълго мислих дали да напиша тези редове. Сигурно пак ще се намери някой да спекулира, че го правя, защото съм лично засегнат, че си градя личен имидж на гърба на БСП. Не съм лично засегнат. Та аз бях номиниран практически от цялата партия! Дай, Боже, всекиму! Ръководството ме отхвърли, но друго не съм и очаквал. Ръководствата идват и си отиват, пред очите ми се смениха четири, а партията ще надживее всеки от нас.

Изваждан съм и от Изпълнителното бюро, и от ръководството на парламентарната група, без да кажа гък. Защото отдавна съм подчинил личното си его на общите стремежи. Реагирал съм само тогава, когато съответното решение вместо да подобрява, влошава ситуацията. Така беше преди година и нещо, когато Висшият съвет ме освободи като председател на медийната комисия на “Позитано” 20 и избра Юри Борисов. Казах тогава на висок глас, че тази смяна ще предизвика сериозна бъркотия, което и стана. Хаосът в медийната сфера вече е толкова голям, че нигде взорът изход не види.

Разбира се, веднъж подредена, листата трябва да се подкрепя. Ще го направим и в Кюстендил. Миналата година показахме, че умеем във висока степен да мобилизираме електората в хода на кампанията. Стартирахме предизборните си усилия от последна позиция в страната по подкрепа за Първанов, а финиширахме осми от всички райони и трети от тези, които не са смесени. Ще работим като за световно и сега, макар че едно е да активираш избирателите с името на Първанов, пък съвсем друго – с Вигенин.

Но положителните резултати, на които всички отляво се надяваме, едва ли ще прикрият язвите ни. Преди година заявих, че ще трябва да минат години, докато БСП някъде в страната успее да повтори в парламентарни избори резултата на Кюстендил – 42, 39 процента. Твърдя го и сега. А сега заявявам, че след като моя милост не успя да пробие обръча на базата на качества и принципи, а не на други лостове, и то когато имам подкрепата и на партията, и на избирателите, ще трябва да минат години, докато друг с моята стартова позиция успее да го стори. И ако все пак го направи, сигурно ще е с друга партия.