Блог

Бойчо Кулински – член на СЕМ

[13 Февруари 2007]

Тъжни мисли по добър повод

13 февруари 2007. Президентът назначи Бойчо Кулински за член на Съвета за електронни медии на мястото на починалия Марко Семов. Стори го в предвидения едномесечен срок. С това държавният глава показа, че законът не само трябва, но и може да се спазва. За разлика от парламента, който вече два месеца не сколасва да реши кой да наследи в СЕМ отишлия си от този свят Райчо Райков.

Пернишки катаджия ме спря за превишена скорост и ме погледна с укор: "Г-н Атанасов, ти правиш законите, ти ги нарушаваш!" Отвърнах: "Че ти да не искаш аз да ги правя, пък ти да ги нарушаваш!" Казах го на шега и той разбра. При парламента обаче няма шега. Сам приема законите и сам ги нарушава. С което едва ли дава добър пример, казано най-меко.

Несъмнено Бойчо Кулински е добро попадение на президента Първанов. Макар че и за него все някой ще намери да се начумери. Позвъня ми Весислава Антонова от в. "Капитал": ама как, та той е бил в управата на БНР по времето на Вячеслав Тунев, когато бяха уволнени седем журналисти, вярно, не 946 като в БНТ при Агов, но все пак седем. Ех, Веси, й казах, точно обратно са нещата - не Кулински беше при Тунев, а Тунев беше шеф на радиото по времето на Кулински. Бойчо има две десетилетия зад микрофона, беше и няколко години експерт в СЕМ. Подготвен е отвсякъде, ще пасне плътно на мястото, отредено му от държавния глава.

И все пак има нещо дълбоко тъжно. Ако трябваше аз да наложа този отличен специалист, нямаше да успея! Нищо че съм председател на медийната комисия в Народното събрание и кажи-речи съм с най-голям опит в тази сфера от сегашните действащи лица на БСП. Първо, нямаше да мога да го наложа в комисията по медиите на "Позитано" 20. Там преди година на моето място беше сложен Юри Борисов, под чието ръководство да се изработва партийната линия, а аз да я реализирам в парламента. Сакън, да не оплескам нещата, сякаш съм пеленаче. Дали са ми медийната комисия в законодателния орган, демек, отчели са факта, че водената от мен листа има най-висок процент на изборите в България, но дотолкова са предпочели да бъда фигурант, че даже са курдисали друг да ми дърпа конците. И каква е линията примерно по внесената от ДПС кандидатура на Мая Вапцарова? Питам от две седмици по-отговорния от мен другар, но до днес отговор нямаше. И парламентът увисва като пред пернишки катаджия.

Второ, не бих могъл и в парламентарната група да наложа доказан спец като Бойчо Кулински. Нормално е някой да е познавач на политиката, друг - на футбола, трети - на медиите. Но когато този някой се изживява като експерт и в трите сфери, това е сигурен знак, че е профан във всяка от тях. А такива - колкото щеш. И като зараздават едни акъли, да му е кеф на коня ти да скочи в реката. С което разделянето ни по комисии губи своето предназначение, а профилирането ни в една или друга област остава без всякакъв смисъл. Че аз на два пъти не успях да проводя в СЕМ дори такава фигура като Иля Велчев! Ама не трябвало да връщаме фамилиите, толкова ли пък няма някой друг? Вярно, при втория опит племенникът на Иля се спрягаше за главен прокурор, но при първото му номиниране такъв проблем нямаше. И въпреки това усилията бяха безрезултатни. Не е ясно защо едни фамилии трябва да се реанимират, а други - не. Няма и кой да отговори защо великолепен поет и режисьор като Иля Велчев трябва десет години да стои без работа. Изобщо виждаме ли каква държава сме? И що за партия? А може би Иля заплаща прекалено скъпо предаността си към идеята.

Има и нещо по-тъжно. Уви, така е не само в моята сфера. Народът дарява с доверието си едни, а прекалено често решенията се вземат от други. Но за това - при следващия повод, който едва ли ще закъснее..