Блог

Как покойният ми дядо спря кортежа на президента

[14 Юни 2011]

Посещението на Георги Първанов в Трекляно

 

  КАК ПОКОЙНИЯТ МИ  ДЯДО СПРЯ КОРТЕЖА НА ПРЕЗИДЕНТА

 

   В събота президентът посети община Трекляно. След ден за размисъл кореспондентката на един вестник написа в понеделник: „Първанов закъсня около 15 минути за срещата с хората от Трекляно, защото кортежът спрял на 10 километра преди общинския център, за да си поговори държавният глава с дядото на съветника му Иво Атанасов, който въпреки годините настоявал да се здрависа с президента и специално за това от село Добри дол пресрещнал кортежа на пътя."

   Милият ми  дядо! Изпречил се е на президентското трасе като същинска Раймонда Диен. Това име ми дойде неслучайно -  от незапомнени времена на този край му казват Мала Франция, а на Трекляно - Кючук Париж. Разбира се, иронията в това сравнение е неизмеримо голяма, но ние, малофранцузите, си го обичаме в  комплект с нея.

   Да беше жив, дядо ми със сигурност би харесвал президента Първанов и би извървял пеша десетината километра от Добри  дол до Трекляно, за да го зърне. Само че той почина преди повече от двадесет години! След като моя милост е вече е почти на шейсет, журналистката лесно би могла да сметне, че баща ми гони осемдесет и пет, а дядо ми би трябвало да е на сто и десет. Но ако той беше на тази забележителна възраст, нямаше да му се налага да излиза  от дома си - президентът щеше да му дойде на крака да го види.

   Това можеше и да се случи, защото неговият баща - моят прадядо, живя до сто и три. Имаме си, значи, ген за  дълголетие. Така е, но той е живял на Атон, казваше не без съжаление дядо Атанас. А там вода не  пият, само вино. И човекът отчиташе това като пропуск в личното си житие - толкова голям и решаващ, че да не му позволи да мине стоте.

   Действително прадядо ми Георги е работил 16 години като строител в манастирите на Атон. Излязъл е от селото като младеж и, като се върнал, никой на мегдана не го познал. Може би и защото си пуснал брада, а и с дълга коса бил. А бре, по що просиш, попитали го на местния диалект старците. От което с брат ми като деца си направихме извода, че някога просеците са били профилирани - едни искат яйца, други -  месо,  трети -  сирене и т.н. Сега такава тясна специализация като че ли няма и това навярно е една от разликите между тогавашния и днешния капитализъм. Стигнахме и до още едно заключение - щом си с брада, в онези времена задължително са те вземали  за просяк, поне в нашия край. Само един от братята познал дядо ни Георгия, както го назоваваха според местната традиция, и, без да му подаде ръка, му казал: магаре ниедно, да идеш да се очовечиш, па тогава да се показваш пред хората. И той се обръснал. Любопитно е, че малко преди да умре, му поникнаха зъби. И когато след дълги години само на попара и ракия  пожела да премине на обща храна, си отиде.

   Трекляно е малка община - само с шестстотин жители според последното преброяване, но с огромна територия. Дотолкова е накрай България, че големци тук почти не стъпват. В депутатските си години се стремях да стигна едва ли не до всяка къща. Когато отидох в граничното кюстендилско село Бобешино, ми казаха, че народен представител не е идвал там от времето на генерал Мирчо Асенов, т.е. от 70-те или 80-те години на миналия век. В Дождевица, също в община Кюстендил, ме увериха, че депутат не се е появявал от 1925 година. А в село Метохия (в община Трекляно си имат и Косово, и Метохия) местният историк Славчо Симов доказа с аргументи, че високопоставено лице не е идвало от Константин Иречек насам, т.е. от края на 19-и век. „Особен край, див като Кавказ", е казал тогавашният ни министър на народното просвещение. Днес тези думи, написани с огромни букви, те посрещат още на границата между общините Кюстендил и Трекляно. Видя ги и президентът Георги Първанов. Със сигурност той е първата фигура от такъв ранг, идвала тук. Преди това са се редували капитализъм, социализъм и пак капитализъм, монархия и република, но не се е мяркал нито президент, нито премиер, камо ли пък цар.

   При това положение не е чудно, че интересът към посещението беше голям, доколкото това е възможно в толкова рехаво населен район. Не попречи нито почивният ден, нито фактът, че беше Задушница. Един от първите, които посрещнаха държавния глава пред сградата на общината, беше колоритният  Райчо Милев Стоев. Макар и партизанин от Босилеградския отряд, две години преди промените, през 1987 г. , той гръмко поиска оставките на Тодор Живков, Милко Балев и Пенчо Кубадински. Това стана на съвещание с актива от тогавашния Кюстендилски окръг, гост на което беше Чудомир Александров, секретар на ЦК на БКП. Препълнената голяма зала на партийния дом в окръжния център напрегнато притихна. Случило се беше нещо невиждано и нечувано. Не зная какво са правили тогава такива като Иво Инджев, но със сигурност не са си рискували работата и положението в обществото. Райчо Милев беше отстранен от мястото, което заемаше на полудневка, а секретарят на ЦК беше свален. Доста по-късно, когато с Чудомир бяхме заедно във Висшия съвет на БСП, съм го питал за това фатално не само за него събитие. Той се колебал два-три дни дали да докладва на Тодор Живков за инцидента. През това време се намерило кой да каже на генералния секретар, а той заподозрял пратеника на ЦК в Кюстендил в неискреност и дори в съучастничество.

   Райчо Милев ми се пада вуйчо. От селото на майка ми е - Брест. Сега там махалите са повече от жителите, но някога беше по-населено. Имаше и училище, но когато дойда ред аз да тръгна на школо, то вече беше затворено. Баща ми беше военен, а някога военните ги местеха много, почти всяка есен. И докато се устрои и прибере семейството при себе си, на три пъти - в първи, трети и четвърти клас, изкарвах първия срок тук. Не в Брест, а в Злогош, където по това време беше най-близкото училище. Всеки ден - по четири километра пеш в едната и в другата посока. Помня, че зимата по-големите минаваха първи по снега, за да направят пъртина. В Трекляно Райчо Милев поднесе на президента книгата си „От алената звезда до червената роза". А на мен не пропусна да каже, че писал на „Дума" по повод на съботните ми колонки във вестника. Макар да сме рода, не бил съгласен с някои от постановките ми.

   Кметът на общината Камен Арсов посрещна с голяма радост държавния глава. Ветеринарен лекар по професия, влизал практически във всеки дом, и то неведнъж, от 1990 г. насам той печели убедително всички вотове. През 2003 г. изборът му за кмет бе касиран, но Арсов спечели с още по-висок процент последвалото няколко месеца по-късно ново гласуване. Тогава конкуренти му бяха комунист и евроляв. Лично Александър Томов дойде в местното читалище, за да каже как БСП въобще не се е променила и още живее в миналото. На същото събрание пък лидерът на една от компартиите - Крум Захариев, заяви точно обратното - че БСП толкова много се е променила, та чак е станала дясна партия. И докато местните си казваха, че май ии двамата не са прави, Камен полагаше усилия за нещо съвсем конкретно - беше настъпил сезонът за оплождане на кравите, а в района нямаше бик. Градският поглед със сигурност е безчувствен към подобна драма, но за тукашните селяни това беше най-острият проблем. „Труд" дори ми пусна статия с култовото заглавие: „В Трекляно се вълнуват не от речите на Томов, а дали ще има бик за кравите", а Камен Арсов би на първия тур с близо две трети от гласовете. Сега обаче е решил да отстъпи на младите и затова бе истински щастлив, когато президентът влезе в кабинета му в края на политическата му кариера. Кметът почерпи с домашна баница и кисело мляко и подари на държавния глава ръчно плетени вълнени чорапи и дървено буренце за ракия. Президентът донесе плазмен телевизор за бъдещия пенсионерски клуб. Тези подаръци той купува с лични средства. Така беше и при предишното ми пътуване с него - до Брацигово, където дари музикална уредба на детския дом. Това обикновено се прави без камери и микрофони, но в Трекляно нищо не може да се скрие и медиита разбраха за президентския телевизор.

   Но да се върнем на дядо ми, който успял да стопира кортежа от дистанция, и то каква - чак от небето! Георги Първанов наистина спря няколко километра преди общинския център, но не за друго, а тъй като там го чакаше кметът Камен Арсов. И не на разклона, както би направил Бойко Борисов, а насред Габрешевци. Едно село, дало двама първи секретари на Окръжния комитет на БКП - Стойо Станоев и Георги Григоров. Въобще някога, като чуеха, че си от Мала Франция, не съвсем на шега те питаха не къде работиш, а къде ръководиш. Оттук е и писателят Крум Григоров, професорът Васил Захариев - първият български участник в арктическа експедиция, и други видни личности. Президентът поговори с хората пред магазина, после влезе и си купи бутилка газиран пелин. И остави пари всеки да пие по някоя бира.

   Междувременно възкресяването на дядо ми явно се е видяло малко на журналистката, та в днешния брой е телепортирала до Трекляно и баща ми. В нелеп опит за уточнение вестникът е написал, че тъй като много съм младеел, татко ми Първан се сторил твърде стар на земляците му, за да ми е баща, и решили, че ми е дядо. Съселяните на баща ми прекрасно знаят кой кой е,  наясно е и авторката, и въпреки това  продължава да  си измисля какво ли не. Пък и татко е на легло, няма сили да излезе от апартамента в Кюстендил, камо ли да хукне към Трекляно да спира кортежа на президента. Репортерката години наред си я кара по този начин. Отдавна не се учудвам на безбожниците, от тях може всичко да се очаква. Но не съм плащал и няма да плащам  на журналисти, колкото и да ми струва това. Част съм от тази професия и не искам и с моето съдействие тя да се превръща в борса за лъжи и компромати.