Блог

Година от ритуалното ни самоубийство

[05 Юли 2010]

                ГОДИНА ОТ  РИТУАЛНОТО  НИ САМОУБИЙСТВО

 

      Ето, че  се изтърколи  цяла година  от ритуалното ни самоубийство на 5 юли  миналото лято. Спомням  си тежката атмосфера,  в която заседаваше парламентарната ни група по изборния закон. Председателят Сергей  Станишев, тогава и  премиер, специално дойде  да ни агитира за фаталното решение. Като че ли най-важният му, ако не  и единствен,  аргумент за въвеждането на мажоритарен  елемент бе, че така е  настоял президентът.

   Това  по-скоро приличаше на търсене на виновник за  бъдещата  загуба. Държавният глава наистина имаше идея  за промяна в избирателната система. Беше я артикулирал  много, много преди изборите, може  би не месеци, а години. Ние чакахме,  ослушвахме  се, мотаехме  се и  оставихме всичко да  се  реши в последните секунди. Отделните райони са  с  твърде различен брой избиратели, но, карай,  кой ще си играе да изчислява - всеки район, от  Видин до софийските - с по едно  мажоритарно място. При  това - да няма втори тур. Която  партия води в  проучванията, а това  беше ГЕРБ, да  пласира съответния си  кандидат  от раз в парламента, няма защо да се хаби  на  балотаж. На всичкото  отгоре -  кампанията да  се съкрати  от четири на три седмици, та избирателят, дори  и да иска, да няма време да преценява мажоритарните качества на кандидатите, а да си гледа кой от коя партия  е.

     Държавният глава едва ли е сънувал  дори, че идеята му ще бъде изопачена чак по такъв начин. Но дори теоретично да допуснем, че тъкмо така си е представял мажгоритарния вот,  точно това беше случаят, в който председателят на БСП  трябваше да се скара с него, за да си спаси партията. Е,  не го направи. Значи настояването на президента не е било в тази посока.

   Изборите бяха загубени още когато се видя,, че никой  от Изпълнителното бюро не желае да излезе чисто мажоритарно? Двама - Румен Петков и Асен  Гагаузов, склониха освен водачи на  листи да бъдат и  мажоритарни състезатели, но другите не пожелаха и  този жест да сторят. Собствената съдба  им се видя  по-важна  от партийната.

   Тежко беше това гласуване в групата, а после и в  плеенарната зала. Но почти единодушно.  То беше последната брънка от поредицата компромиси, които Станишев ни налагаше. Бяхме наясно,  че зорлем даваме на ГЕРБ 20-25 депутати повече. Чувствахме се като самоубийци.  Като китовете, които сами търсят смъртта си, излизайки на брега.

   Така и стана. Мажоритарният елемент  не проработи. БСП  не  спечели нито едно място в гласуването за личности. Фигури дори като  Андрей Пантев и Радослав  Гайдарски не  успяха. В Пазарджик , където  бе изпратена моя  милост, мажоритарният победител бе Иван Иванов от ГЕРБ. Някой знае  ли го сега, цяла година  след вота?  Не, но какво от това? Важното е, че партията  му взе достатъчно бройки,  за  да ни изхвърли от  управлението. Но и  от това какво?  Тези, които  подготвиха  избирателния закон, и сега участват  в  законодателството от името на БСП. Те не изпитват на гърба си дефектите на своето творение.

   Провалът е още по-шокиращ на фона на успешния мандат на предишното мнозинство. Такъв срив не е  допускала никоя друга управляваща партия за целия преход. Дори и след небивалата дестабилизация при Жан  Виденов спечелихме повече депутатски места на последвалите избори,  отколкото след доброто управление при  Станишев. Първоначално самият Сергей произнесе фразата, че една  от причините за загубата е слабата медийна политика. Което е самата истина. Една  медийна политика, която разчита на две-три  непривлекателни физиономии, няма как да е успешна. След изборите като че ли  бе налице желание  за промяна в  тази важна сфера. Отговорникът за медиите след конгреса през октомври дори  изпадна  от  ИБ. Станишев обаче  използва суматохата около оспорения избор на Кирил Добрев и отново вкара този  човек  в ИБ. С  което показа  твърдо намерение  да не  променя нищо. Това и се случи. Сега се отчита, че БСП вече имала 30 говорители, но истината е, че те са не повече от неколцина. Същите, които не  можаха да превърнат в подкрепа за БСП   немалките успехи на  предишното  управление.

   По-лош от най-лошата загуба обаче е инатът нищо да не се променя. Сегашното правителство няма никаква идея как да изкарва пари. Харчи ударно от натрупания от нас резерв, но това е до време. Идва златно време за опозицията, особено за лявата. От което ние няма да се възползваме, защото не сме  решили  вътрешните си проблеми. И  докато не се захванем с тях, те ще ни спъват при всяка по-важна инициатива.

   5 юли  2010