Блог

Котки почистват скарата...

[22 Април 2010]

... след приятен крайградски обяд

   Въпреки че годините ми се трупат небрежно, като дъждовни капки, на които им е все едно дали ще съсипят някое плодородно място, или ще паднат върху вулкана Ейяфятлайокутл, все още бягам от усамотяването. Макар да съм посетил и да съм държал речи и дори да съм играл  хора в много от селата на България, все още градското чедо надделява у мен. Харесва ми шумът на града, бързането, дори блъскането.

   Оказа се обаче, че на броени минути с кола от София има  чудни местенца, до които никак не е лошо да прескочиш за обяд в някой  почивен ден. За дългите си години  в политиката, за разлика от мнозина други, не сторих нужното да се сдобия със собствено уютно кътче, но Бог е милостив, дава ми  приятели, които винаги могат да ме поканят тук или там.

Сградата, пред която обядвахме, някога е била воденица. Човекът я купил, постегнал я, изчистил двора от бурени и трънаци и направил гледката приятна за окото. Единият край на моравата денем и нощем се къпе в рекичка, а от другия му край ни поглежда скарата. И чадърът, под който предстои да похапнем.

   Може да се каже, че салатата е повече  от позната - домати, краставици и чушки,  по-интересна е ракията - с аромат на смрадлика, но всъщност е  мускатова. Изкушението обаче е  бобът, приготвен майсторски от нашия домакин. Бихме могли напълно да  се задоволим и само с фасула, но не бързаме, защото в това време започва да дими скарата. Пържолите са съвсем  близко до традицията, както се вижда на една от снимките, но любопитното е друго. Дворът е  пълен с кучета и котки, които весело си другаруват - и  помежду си, и  с нас. Някои, като кучето на снимката, се правят дори на лекар, който следи внимателно показанията на  апарата за мерене на кръвното. И ако новата здравна министърка се чуди кой ли вече ще я преглежда, ако се наложи, ние сме наясно, че има кой. Тук е и котешкият четвърт двойник на придобилата национална известност кучка Мима, чиито крака някой  звяр беше отрязал с трион.  Нашата котка има  проблеми с един от краката си, пострадал при  нараняване, но не от човешка ръка. Друга писана пък почти през цялото време съзерцаваше с кажи-речи човешко съжаление празна бутилка от бира, може би  защото не предвидихме нито капчица за нея.

   А вече на тръгване видяхме, че котките всъщност не са мацки, а са работливки -  скокнаха пъргаво на скарата и за нула време я почистиха. Разбира се, с интензивно близане. Признавам, че тази мила  сценка ни дойде в повече. Но пък скарата вече  е  лъсната за следващите гости.

    Както беше и за нас.