Блог

Неутронна бомба в Кюстендил?

[12 Април 2010]

Никога градът не е бил толкова пуст!

 

   Неделя, 20 часът. Алеята в Кюстендил е пълна с примамливи заведения. Но всички до едно са празни.

   Така се случи, че след като излязох от политиката, рядко успявам да бъда в родния си град. Той ми липсва много. През немалкото си депутатски мандати само в община Кюстендил съм имал поне по сто публични срещи годишно. Шофирал съм по три хиляди километра на месец, за да бъда сред хората, които са ме дарили с доверието си. И снощи, като се озовах в любимия си град, при това - без ангажименти, побързах да изляза на така обичаната не само от мен пешеходна алея.

   Опасявах се, че по това време ще ми бъде трудно да намеря свободна маса в някое от кафенетата. А те са обзаведени с толкова вкус, че преди време дори снимах бистрата по "Шан-з-Елизе", за да докажа, че кюстендилските са по-луксозни от парижките. Вярвах, че всичко ще ври и кипи, ще гъмжи от хора, както беше в спомените ми отпреди няма и година. Какво беше моето учудване, когато видях, че всичко е пусто! Само тук-там се мяркаше по някой посетител.

   Беше толкова тихо и тъжно, че си спомних за неутронната бомба.   Преди три-четири десетилетия тя беше прехвалена като свръхпостижение, защото унищожавала "само" хората, но запазвала материалните ценности. Имах чувството, че някой беше пуснал тъкмо такава бомба над родния ми град.

   Наистина, какво се е случило с Кюстендил само за броени месеци? Дали кризата, започната от десните в САЩ и превърнала се в глобална, удари най-жестоко нас? Или пък отново не случихме на управници? Но нали избрахме и правилния кмет, и точния премиер? А може би отново се излъгахме, и то не просто за  пореден път, а по-жестоко от всякога?

   На тези въпроси всеки ще си отговори сам.  Версиите, без съмнение,  ще бъдат най-различни. Сигурно е само едно - било е да има, било е и да няма, но такова нямане никога не е имало!