Блог

"Ти закъсняваш понякога, истино..."

[30 Март 2010]

Кратък спомен за Емил

              "ТИ ЗАКЪСНЯВАШ ПОНЯКОГА, ИСТИНО..."

   Навършват се пет години от кончината на Емил Димитров. Макар  и до  голяма  степен предизвестена – от удара, който беше получил, и от небрежността на т. нар. политическа класа, тя дойде твърде рано. Пред бившия Партиен дом, вече – Народно събрание, се извиваше опашка като за един от най-скъпите синове на България. Сред ораторите на поклонението беше и Иля Велчев. Забравил съм  точните му думи, но смисълът беше да тачим артистите, докато са живи. След смъртта си те нямат нужда от това.

   Думите му прозвучаха критично към властта, но тя не  се трогна кой знае колко. Уви, бях може би единственият действащ политик, който отиде да види Емил в дома му в Княжево. Там  ме  заведе нашият общ приятел Иля  Велчев. Двамата си припомниха създаването на шедьовъра „Ако си дал”. Иля вече е направил  сериала „Завръщане от Рим” – първата българо-западна копродукция, единствената тогава телевизия го е излъчила и в кротката социалистичесска страна ври и кипи. Поназнайвахме в  ония времена,  че има някакъв елит, но при липсата на опозиция и на свободни медии само можехме да гадаем какво се случва в неговия немногоброен кръг. Филмът на Иля прескочи стената на изолацията и показа  нещата отвътре. Бяхме толкова  слисани, та чак не вярвахме, че и те са хора като нас, че даже в немалко отношения и доста по-ниско. И по-низко.

   На фона на днешната разюзданост на елита онова тогава си беше нищо. Сега намираме едва ли  не за  нормално доброто владеене на междубедрието да те изкачва на най-високите върхове. Преди три-четири десетилетия обаче дори  говоренето на тази тема беше табу.

   След показването на сериала бащата на Иля -  членът на Политбюро Борис Велчев, е свален  от поста си. Може би заради филма, а може би  и за това, че бащата на режисьора беше вторият човек в Партията, а Тодор Живков така и не позволи на никой втори да стане първи. След Борис Велчев  подобна бе  съдбата и на Александър Лилов, и на  Чудомир Александров. А виждаме и в наши дни какво направи Сергей Станишев – всички, които можеха да му бъдат  конкуренти, по  един или друг начин бяха елиминирани.  За да  може да се каже, че няма с кого да бъде сменен. И така – вече  почти цяло  десетилетие. Остават още три...

   Та в тази ситуация Иля  Велчев пише текста на „Ако си дал”. В наши дни слушателите на „БГ радио” ще я извисят на четвърто място сред най-обичаните песни в класацията „Великите 1000”. Думите са толкова изстрадани, че Емил сяда  на пианото и за броени минути, на един дъх създава мелодията. Макар и извънредно силна, а може би тъкмо поради това, песента, същто както и филма, бива увенчана със забрана.

   Идва обаче женитбата на Владимир, сина на Тодор Живков, и Генералния пожелава Емил  Димитров да пее на сватбата. Между многото песни Емил изпълнява  и  забранената.  Прозренията „Ти  закъсняваш понякога,  истино, но винаги идваш при нас!” и „Никой  не може да ти отнеме любовта на хората!” хвърлят в сммут залата. Всички са стъписани, мълчат, не знаят къде да гледат. Шефът на УБО генерал Кашев маха с ръка на певеца да спре. „Аз обаче нали недовиждам – каза ми Емил в Княжево, - помислих, че много я харесват, и  я изпях втори път.” Генералът жестикулирал  по същия начин, но още по-гневно, Емил отново  си помислил, че много им допада, и я изпълнил  трети път. Тогава Тодор Живков става  на крака и започва да ръкопляска, а след него – цялото Политбюро и всички сватбари, и Емил решава да не я подхваща четвърти път.

   „Народът беше с мен и хич  не ми пукаше!” -  каза Емил Димитров. Тогава това е било  възможно, Сега е немислимо. Може цяла България да е зад теб, но не е  ли на твоя страна лидерът, няма и окото да му мигне за мнението на хората. Които са трогателно безпомощни да променят и най-дребното нещо в партиите, на които симпатизират.

   Доста смях предизвика моят кавър на  песента „Когато отиваш там, при другия”. Прекрасна композиция на Емил с много смислен текст  на  Васил  Андреев. Свирех на китара от прогимназията до женитбата. Имах много добра техника, но пеенето ми беше донякъде фалшиво. Когато в Студентския град бъдещата ми съпруга си купи китара, пожела тъкмо аз да я уча. И научих любовта. Тя пее чудесно, а тази песен сме изпълнявали много пъти заедно. И ето, веднъж Асен Сираков ме покани в предаването си „12 плюс пляс” по програма „Хоризонт”. В студиото имаше пиано и аз трябваше да изпея в ефир две песни под акомпанимента на водещия. Едната беше, разбира се, на „”Бийтълс”, от това поколение съм. А другата – именно  „Когато отиваш там, при другия”. Та в България има  много певци, но далеч не всички са пели  по Националното радио.

   А Емил  Димитров вече  пет години е „там, при другия”. В по-добрия свят, както с надежда се изразяваме в такива случаи.