Публикации » От мен » Печатни медии

Втората победа на Девети

[16 Януари 2010]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

                                 ВТОРАТА ПОБЕДА НА ДЕВЕТИ

 

 

      В анкетата на БНТ за българско политическо събитие на ХХ век  Девети септември 1944 г. спечели най-много - една четвърт - от гласовете. Това изненада едни, разстрои други, а трети дотолкова извади от равновесие, че започнаха да грачат какви ли не глупости. Резултатът е изненадващ, защото идва след 20-годишно тотално отричане на предишния строй. След всекидневно, ежечасно и повсеместно бомбардиране на съзнанието на младия човек - от детската градина през училището до почти еднополюсното медийно пространство. Високият процент на Девети за мнозина е разстройващ, тъй като е постигнат не чрез пенсионерски писма или обаждания по телефона, а с гласуване с есемес или в интернет, т.е. посланията идват най-вече от територията на младите. Което подсказва, че реалното одобрение е доста по-голямо. Този факт дотолкова подразни гостуващия в студиото на БНТ Петко Бочаров, че дългогодишният коментатор от соца, а по-късно - демократ, взе да замеря Тодор Живков с ругатни като тази, че  и Тато като всеки диктатор бил изкуфял в края на властването си. Не стана ясно от кой период е прословутата снимка с невижданата дотогава, а и след това, чупка в кръста, изразяваща раболепието на журналиста пред генералния секретар, но повече от разбираемо е, че такива слагачи няма как да ни бъдат коректив, особено пък морален.

   И все пак, Бочаров е предвидим. Той си въобразява, че с трупането на години (да е жив и здрав) трупа и авторитет, но двата процеса съвсем не са успоредни. В студиото обаче имаше и нормални събеседници, но никой от тях не пророни и една добра дума за Девети. Това е нелепо, защото БНТ е и национална, и обществена, и трябваше да представи повече гледни точка, особено пък тази, който се споделя от най-много зрители. Коментирането само в една посока никак не е приятел на истината. Наред с критиките за липсата на свобода и прочие, не можеше да не се изтъкнат и огромните достижения на социалистическото строителство. Това обаче не се случи и резултатът от гласуването прозвуча като шамар за мъдруващите в студиото.

   Впрочем, трябва ли да се учудваме, че интелектуалците извън БСП не щат да посочат дори едно-едничко преимущество на най-спокойния, най-сигурния и най-сития период в живота на народа си, след като и в червените редици не е лесно да се намерят защитници на историческата истина?  Преди време Андрей и Иван организираха „Сблъсък" във връзка с 60-годишнината на Девети септември. Пресцентърът на „Позитано" се видя в чудо кого да изпрати. Сега имаме двама-трима, които с мерак се излагат по всякакви теми, но тогава се търсеха участници на ниво. Моя милост се съгласи веднага, ден по-късно склони и Гиньо Ганев. Предаването предизвика такъв интерес, че се състоя и втора серия, в която вече партньор ми беше Искра Баева. Това беше първият случай в новия век, в който толкова мощно и атрактивно защитихме делото на Девети. Съвсем сигурно е, че без такава риторика БСП не можеше да си възвърне позициите и да победи в парламентарните избори през 2005 г.

   Уви, този случай май беше и последният. Особено след влизането ни в ЕС като че ли неудобството ни да говорим за плюсовете на предишната епоха сякаш се засили. Макар че в неформални разговори левите от различни европейски страни не могат да ни се начудят как сме се съгласили да си сменим строя. Тепърва ще видите какво сте загубили, казваха те в зората на демокрацията, и ние го видяхме. Съзря го и голяма част от народа ни затова даде гласа си за втора след 66 години победа на Девети.

   Този период от историята ни обаче все по-малко се свързва с БСП. Точно когато 24 на сто от зрителите  подкрепиха с мейли и есемеси преломната дата, доверието към червената партия падна до 9 процента. Това означава, че не само сме се отдалечили от лявата си същност, особено при участието си в управлението. Но и - което може би е по-невъзстановимо - че сме се откъснали от корените си. От славното в своите традиции, от непреходното в миналото си. Загърбихме риториката, с която печелехме не само един или друг „Сблъсък", но и нужното за успехи в изборите обществено доверие. Ако и ние са държим като коментаторите в студиото на БСП, втората победа на Девети ще бъде осребрена от някой друг, колкото и сега това да ни изглежда невъзможно.

   Други текстове от поредицата "Точката над и-то": в раздел "Публикации",, подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.