Публикации » От мен » Печатни медии

Навътре, вместо навън

[09 Януари 2010]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

                                    НАВЪТРЕ, ВМЕСТО НАВЪН

 

   В изявление от името на парламентарната група в края на декември 2000 година  свързах популярната тогава честитка: „Нова година - нов век - нов късмет!" с предсказанието: „Нов парламент - нов премиер - нов президент!" Депутатите отдясно се изсмяха мощно. И сякаш имаше защо. Синьото правителство не само беше първото, което изкара целия си мандат, но и овладя хиперинфлацията, постигна напредък по влизането ни в НАТО и получи покана за преговори по присъединяването ни към ЕС. Костов изглеждаше непоклатим, а Петър Стоянов беше с най-висок рейтинг и вторият мандат му беше в кърпа вързан.

   Дори колеги отляво не скриха недоволството си, че направих тази прогноза не в лично качество, а от името на парламентарната група. Не минаха обаче и няколко месеца и тя се сбъдна на сто процента. В Народното събрание  се формира ново мнозинство, премиер стана Симеон Сакскобургготски, а Георги Първанов спечели президентските избори.

   Този мил спомен ме споходи в новогодишната нощ. В повечето от есемесите и позвъняванията, наред с пожеланията в личен план, се съдържаше и благословията заедно със старата година да си отиде и сегашното правителството. Без съмнение тук виждаме като във фокус тежненията на голяма част от червения електорат. Понапатиха се хората от едно-друго, дадоха си сметка, че да афишираш с апломб амбиции не е като  да имаш реални резултати от управлението, и замечтаха за бърза смяна във властта.

   Само че реалностите са далеч от мераците. Харизмата на министър-председателя, умението му да говори на езика на оная част от аудиторията, която е готова да попива и да приема като своя позиция подхвърлените внушения, а тя все още е мнозинство, му гарантират комфортна подкрепа. С фрази, излезли от устата на Бойко Борисов, дори мислещи хора обясняват неудачите в управлението, макар и нерядко клишетата никак да не се връзват с нещата от живота. Например при „изненадващия" онзиденшен сняг   кварталът ни остана без парно и топла вода. Приятел във фейсбук, наглед - съвсем читав, обясни битовото неудобство с лошите договори, сключени от предишното правителство с руснаците. Но газова криза тази зима още не се е случила, а след урока от обтегнатите отношения между Русия и Украйна през миналия януари нашите газохранилища са пълни. Какви предишни министри, какви договори, какви пет лева! Просто нещо някъде е пробило, спукало се е и няма кой да организира навреме отстраняването на аварията. Това е толкоз просто и логично, че само омагьосаният може да търси причините там, където не са. Но магията все още държи стотици хиляди очи затворени.

   Подобна магия обаче блокира и нашето зрение. Ние все сме загледани навън, към другите. Костов бил такъв, пък бившият цар - инакъв, а Бойко - еди-какъв си. Опонентите ни има за какво да бъдат критикувани, разбира се, а и моето слово през годините е било едно от най-острите. Добре е обаче със същата критичност да гледаме и навътре. Ако нещата при нас бяха подредени по достатъчно принципен начин, резултатът от последните избори нямаше да е толкова разгромен. ГЕРБ сигурно пак щеше да спечели, защото българинът не обича някоя партия да се повтаря във властта, но преднината надали щеше да е така убийствена. Навярно победителите дори нямаше да могат да съставят правителство. И тогава шансовете да отстояваме своята политика щяха да бъдат реални.

   Сега вместо шансове таим надежди. Отново с поглед навън - хората да разберат, че управляващите не са онова, за което се представят. И да се стигне до ново премерване на силите. Е, добре, да допуснем, че състезанието ще е предсрочно. Ще вземем към половин милион гласа. И после?  С ГЕРБ не можем да се сработим, с хората на Костов - да не говорим, НДСВ го няма, остава ни май само Доган. Но ДПС може да не иска да сме заедно. Пак ще бъдем извън управлението и пак ще си пожелаваме то да си отиде ведно с поредната стара година.

    Време е да влезем по-сериозно в отредената ни от избирателя роля на опозиция. Но и да обърнем погледа си навътре, вместо навън. Защото ако оставим партията си в сегашното състояние, и най-грандиозният провал на днешното управление няма да ни осигури място в утрешното. Ние имаме шанс само ако бъдем стожерът на бъдещото мнозинство, а не ако полепнем като мъх по дънера му. Всичко друго са бодряшки тостове, от които полза няма.

 

   9.1.2010 г.

 

    Други текстове от поредицата „Точката над и-то": в раздел „Публикации",  подраздел „От мен", секция „Печатни медии" на този сайт.