Публикации » От мен » Печатни медии
Папагалстване задушава медийното ни поведение
[26 Септември 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Ако бях дори мъничко зъл или поне злобничък, щях да припомням неуморно, че едно от първите ни действия след спечелването на предишните избори бе смяната ми като председател на медийната комисия на тогавашния ни Висш съвет. И щях да питам с апломб дали медийната ни политика стана по-добра, след като вече не е и моя отговорност. Толкова време не съм задавал този въпрос, а вече не е и нужно. Вчера нашият лидер е казал, че през последните четири години медийната политика на БСП е била много слаба. За тези, които са в час, тя съвсем логично е такава, но по-важното в признанието на Станишев е, че вече имаме очи да видим проблема.
Лошата медийна политика е дежурният виновник за неуспехите на всички досегашни управляващи. Няма как обаче добрата медийна политика да компенсира липсата или недостига на добра реална политика. Единственото изключение беше може би Петър Стоянов, който през президентския си мандат не само режисираше публичните си изяви, но и шлифоваше своите мимики и жестове с тренировки пред огледалото. И когато трябваше да се яви не в парниковата, а в реалната среда на предизборните дебати, той фалира.
Нашето участие в управлението определено бе белязано с успехи. Ако сега се вади едно-друго-трето с отрицателен знак, поне към датата на изборите те изглеждаха неоспорими. Медийното ни поведение обаче не можа да осребри постиженията на реалната ни политика, не ги трансформира в разширяване на обществената подкрепа, не ги превърна в мотив за гласуване на нужния ни за победа брой избиратели. Това се случи за пръв път в годините на прехода.
Към традиционните ни напоследък затруднения какво и на кого казваме се притури и проблемът как го казваме. Повечето от онези, които могат да се представят убедително в медиите, бяха поизбутани настрана. Някои от тях волю или неволю влязоха в улея на разноговоренето, други се самоизолираха. Явен бе стремежът да се лансират определени лица, без значение дали притежават необходимия минимум качества. Медийните ни изяви се обезсолиха и обезкостиха. Нямаше добра защита на тезите, липсваха ярки фрази, запомнящи се изрази. Изключвам, разбира се, великолепието на майстори като Андрей Пантев, които обаче няма как да свършат работата на цяла партия. Формира се малък кръг тесни специалисти по въпроси от общ характер, които скачаха от предаване в предаване, държаха се на моменти арогантно в студиата, въпреки че а-каха и ъ-каха и гледаха странно, сякаш са астигматици. И най-лошото: чужди на оригиналното мислене, неспособни да превърнат богатството на езика в свой приятел и съюзник, те откровено папагалстваха. Което е по-вредно и от разноговоренето.
Всичко това се случи в мандат, в който повечето медии бяха благосклонни към нас. Някои наши явни гафове не можеше да не бъдат коментирани, но пък и не ни качваха на върха на копието, както правеха с предишните управляващи. Към средата на мандатите си Костов и Сакскобургготски бяха вече разпъвани на кръст, докато отношението към Станишев бе доста по-снизходително. Дори когато губеше избори, той бе поздравяван затова, че е разгромил опонентите си вътре в БСП. Ако Бойко Борисов кажеше в интервю нещо срещу него, нямаше как да му го махнат, но авторска статия срещу Сергей в сериозните издания така и не се появи. С други думи, ако управленските ни успехи не са разчупили традиционния скептицизъм на гражданите, вината си е наша, а не на медиите.
Промените са повече от наложителни. Стъпки в тази посока се набелязват не от вчера. Преди 7-8 години медийната комисия на Висшия съвет заседаваше най-често от всички. Опирайки се почти на целия потенциал на БСП в тази сфера, подготвихме и приехме стратегия за промяна в медийната ни политика. Предоставихме я на най-важния кабинет на „Позитано", откъдето тя така и не излезе. Разочарована, медийната комисия повече не се събра.
Подобен подход сега е недопустим. Но дори това да е осъзнато от когото трябва, проблемите отново ще дойдат от изпълнителите. Нормално е в главната роля да са депутатите, те са лицето на партията, а и са в епицентъра на събитията. Парламентарната ни група обаче е пълна с имена, към които общественото доверие няма да се върне скоро, а това обрича на неуспех опитите за корекции в медийното ни поведение. Сега е времето да покажем други лица - не само нови, но и способни да носят плюсове на БСП. За разлика от неколцината щатни участници, които шестват от телевизия на телевизия, но чиято всеядност е обратно пропорционална на представянето им.
Други текстове от поредицата "Точката над и-то" в: раздел „Публикации", подраздел „Печатни медии", секция „От мен" на този сайт.
26.09.2009