Публикации » От мен » Печатни медии
Кога морякът става човек?
[05 Септември 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Смъртта на последния от братята Кенеди - Едуард, ни подсети за кой ли път, че добър политик се става бавно. Върху личните качества, без които няма защо да навлизаш в това поприще, трябва година след година да надстройваш както партийно и обществено доверие, така и законодателен и управленски опит. Това е начинът политическата кариера да удовлетворява не собствената суета, а очакванията на онези, които те избират.
Едуард Кенеди почина на 77 години като действащ сенатор, при това - с девет мандата. Само можем да гадаем какъв колосален опит е бил концентриран в неговата фигура за толкова дълъг път в политиката. У нас това е не само невъзможно, но и нежелано. В България щяхме да го дамгосаме за стара муцуна и дори да го засипем с подигравки, каквито някои си позволяват спрямо Лили Иванова, да речем. Ние все настояваме за нови и нови лица. След като сме видели какво могат едните, искаме да видим другите, след това - третите и така животът ни минава в гледане. Навярно затуй все сме недоволни от него.
У нас политикът се чувства натрапник. Опитът и дори доброто му име нямат никакво значение. Сигурно за това по-безскрупулните бързат да се нагушат. Знаят, че реална оценка от обществото няма да получат, и действат без задръжки. По-чувствителните също го знаят, но реагират посвоему, най-вече с етюди на тема „достойнство". През 2001 г. се усетих безкрайно унизен, когато бившият цар повали като епидемия половината гласоподаватели. Видя ми се много обидно да завися от хора, които не желаят да разсъждават. Поисках постепенно да изляза от политиката и призовах кандидатите за партийните ми постове в Кюстендил да почнат да се доказват, възползвайки се от освободения от мен терен. За няколко месеца обаче те не дадоха нито една пресконференция, не направиха нито една приемна. Искаше им се някак си без много зор да заемат позициите. Наближаваха президентските избори и не можех да оставя нещата на самотек. Както се казва, върнах се в играта и завоювахме висок процент за първия мандат на Първанов.
Последваха няколко блестящи победи, но аз продължавах не за себе си да стоя в това поприще. И на пленума на Националния съвет, който утвърди листите за сегашните избори, и в личен разговор с председателя преди това, заявих, че съм готов на секундата да изляза от политиката. Да си тръгнем обаче вкупом всички стари муцуни или поне повечето. Но да случи така, че всички да останат, а само моя милост да си отиде, би било нелепо. Ще излезе, че само аз съм натежал на партията, което няма как да е вярно. Думите ми обаче се сбъднаха. Всички досегашни водачи на листи, които не станаха евродепутати като Калфин и Вигенин, кметове като Паскалев или които не се отказаха сами като Дончева, бяха повторени на първите места. Само Младен Червеняков и аз бяхме изпратени да изгорим мажоритарно. Което прилича на отърваване, а не на обновление.
Промяната в БСП не може да свърши с моите партийни оставки. Пък и те са не само подадени, но и реализирани още преди две години. Няма да се изчерпи и с оставката на Захари Георгиев в Пловдив и може би още една-две някъде в страната. При тази тежка загуба обаче други засега няма. Което, ако беше не политическо, а прииродно чудо, можеше да се състезава с Белоградчишките скали за място в световната седмица.
Сега Станишев заявява, че е нужно голямо обновление, за да спечелим нов кредит на доверие. Е, дойдохме си на думата. Само че това трябваше да се случи преди, а не след изборите. Хеле пък при посочените тук особености на българския избирател. Като не можем да променим него, ще променим нещо у себе си, за да победим. Щом не си го направил преди вота обаче, ще дадеш възможност сега на друг да го стори. Защото смяната на отделни лица, пък били и те много, вече не е достатъчна, нужна е промяна на самия връх.
Кога морякът става човек? Когато падне от кораба. Казват: човек зад борда. Така е и в политиката. Особено в нашата, в която се налага и сам да скочиш, колкото и да се имаш за прав.
Други текстове от поредицата „Точката над и-то" в: Раздел „Публикации", подраздел „Печатни медии", секция „От мен" на този сайт.
5. 09. 2009