Публикации » От мен » Печатни медии

Отлична оценка за... най-тежката загуба

[29 Август 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

   За разлика от някои, не  изгарям от желание да коментирам действията на  председателя. Но читателите сигурно  са  забелязали, че  в тази колонка често поставям въпроса за принципите, върху които трябва да  функционира една партия. А в тази насока изтеклата седмица  даде повод, който не  бива да  се подмине.

   На събора в местността Жабокрек, посветен на поредната годишнина от най-успешната партизанска акция  у нас,  Сергей  Станишев даде  отлична оценка за работата на  кюстендилската БСП за  изборите тази година. На  пръв  поглед - няма лошо.  От няколко години кюстендилското представяне е над средното за партията и е редно хората да бъдат поздравени и насърчени.

   Сегашните резултати обаче далеч не са най-добрите за местните социалисти. На предходни избори на два пъти постигнахме най-висок успех в  страната, но толкова силна оценка не се отрони от устата на Станишев. През 2003 г. взехме най-голям брой червени съветници в  цяла България. При  това -  само като БСП. При  договарянето на листата коалиционните ни партньори поискаха избираеми места, които никак не отговаряха на тежестта им в обществото, и ние влязохме сами в  изборната битка.  Спечелихме абсолютно мнозинство, а никой  друг отляво не успя да вкара  и един съветник. Вместо за  обмяна  на опит обаче, след успеха  „Позитано" ни  изпрати работна група да  ни проверява. Тя не откри нищо, защото нямаше какво да се открие, но беше ясен сигнал, че центърът не се радва на победите, ако са спечелени под моето ръководство.

    На парламентарните избори през 2005 г. завоювахме процент, който, както е тръгнало, БСП доста време няма да повтори някъде по картата на страната -  42, 39. От всички партии само ДПС в Кърджали постигна по-висок резултат. Вместо отлична оценка, бях сменен като председател на партийна комисия и изваден от ръководството на парламентарната група. И ако допуснем, че непонятното, но оосезаемо недоверие на най-важната част на „Позитано"  към мен се е задълбочило, то каква е вината на кюстендилските социалисти? И аз питам направо: защо те не получиха отлична оценка тогава, когато бяха на върха на успехите си? Защо, макар и  първи по резултат, нямахме областен управител от нашата квота? Ясно е, че за БСП беше важно да влезе в големите градове и в смесените райони, но трябваше и поне в първите три в изборната класация области да има свой губернатор, за да покаже, че усилията на местните организации не остават незабелязани. Уви, нито Кюстендил, нито Монтана и Враца бяха поощрени за високите си проценти.

   Защо Станишев сега е толкова ларж и дава отлична оценка  при 23 процента, след като на предишните избори не го стори при 42? Дали защото  след моите оставки от партийните постове  главната фигура на  БСП в  Кюстендил от две години е Мая Манолова? Под чието ръководство сега отбелязахме най-тежката - с най-малко избиратели - загуба от началото на промените. И с чието име по  възможно най-пряк начин се свързва най-голямото ни за целия преход поражение в кметските избори преди две години. Интересно защо тогава „Позитано" не изпрати работна група да  проверява?

   Някой повърхностен би казал, че въпросът е личен, но не е. Не го поставям заради собственото ми подценяване или от обида, хеле пък от завист. А защото в него са  фокусирани поне два важни дефицита в партията - на принципи и  на перспективи. Принципната недостатъчност е по-видима. Казано  накратко: отделният деец на БСП, а и цели  организации не зависят в полезната степен от резултатите, които имат. Стига се  дори до парадокса победи да се наказват, а загуби - да се поощряват.

   Дефицитът  на перспективи засега е по-незабележим, но не защото е по-малко опасен, а тъй като все още не ни се иска да повярваме, че  сами си го създаваме. В отличната оценка прозира посоката, в която Станишев намира за удачно да променя партията. Уповаването на фигури,  олицетворяващи загубата, като че  ли ще продължи. Нищо, че  се  боят да се  подложат на конгресното сито, а се делегират в Националния съвет, нищо, че не смеят  да се явят като мажоритарни кандидати и че при тайния избор  на Изпълнителното бюро редовно  са  опашкари по доверие. Илюзията, че  тъкмо с такива дейци може да се успява, не е отвчера, но  и май не е до  днес. Макар че точно тук сегашният председател  трябва да направи най-сериознната ревизия, тъкмо защото е и бъдещ.

 

                                             Посвещавам статията на светлата  памет на Живко

                                             Стоянов, един от най-доблестните и  принципни анти-

                                             фашисти, които не само аз познавам

 

   Други текстове от поредицата "Точката над и-то": в раздел „Публикации", подраздел „Печатни медии", секция „От мен" на този сайт.

   29.08.2009