Публикации » От мен » Печатни медии
Не промяна, а да си дойдем на принципите
[15 Август 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Хората не просто са измислили думите, но и са се уговорили да влагат един и същи смисъл в тях, иначе няма как да общуват. Когато това споразумение се наруши, никой никого не разбира, но всеки се има за прав. Подобна е ситуацията с промяната в БСП. Всеки говори за нея, но и си мисли нещо различно, май. Това затруднява дори неколцината постоянно папагалстващи казаното на „Позитано". Чули думичката в центъра, разбрали-недоразбрали, те свеждат задачата по области и общини като: всички заедно да направим промяната.. Което всъщност означава да не се променя нищо.
Дори девизът на тазгодишната Бузлуджа беше „Сила за промяна". Може да се спори дали за момента е най-удачно. Ако бяхме силни, щяхме да спечелим изборите и да променим не само и може би не толкова себе си, колкото страната. Но ние не отвчера боравим доста свободничко с понятията. Започнахме предишното си участие в управлението като градивната сила, а го завършихме като крадивната, според мнението на повечето избиратели тогава. В последните години се опитвахме да играем на бившия цар с хитрост, а на Бойко - със сила, макар че трябваше да е обратното. Днес показваме сила за промяна, без да е ясно дали е налице воля за това и какво точно разбираме под промяна.
Преди по-малко от година ние приехме нов устав и нова програма на партията. Ако тръгнем сега да ги обръщаме с хастара навън, ще излезе, че не сме били достатъчно сериозни на предишното заседание на конгреса. Но не само за това, а и заради съдържанието, кой знае какви изменения в тези документи не са необходими. Всъщност, онова, от което се нуждаем, е не толкова промяна, колкото връщане към принципите и нормите на партиен живот, от които сме се отдалечили.
Да вземем делегираното членство в Националния съвет (НС), което за мнозина, особено извън БСП, не е ясно. То се налага не за друго, а защото при общото гласуване за влизане в НС някой район може да се озове без свой представител, което не е добре. Тъкмо за това делегатите от всяка отделна област делегират един измежду себе си в централното партийно ръководство, който не минава през конгресното сито на тайния вот. Той, а от миналата година делегираните са двама, е връзката между съответната област и „Позитано". Ние обаче го правим член на Изпълнителното бюро, т.е. възлагаме му общопартийни функции, което, както и да се погледне, не е нормално.
Или прескачането на стъпала в йерархията. Вместо да се доказват ниво след ниво, както е съдено на повечето, някои скачат направо най-горе. И не защото те превъзхождат, в повечето случаи - напротив, даже много напротив. Стават ти началници, без да могат да те научат на нищо. Това събужда кариеристичното начало у немалко кадри. Дават си сметка, че отделният деец на БСП не зависи от своите качества, от работата си, дори от процентите, които постига - било в изборите, било в конгресните класации. Бързо разбират, че са други лостовете към постовете. И своевременно се преориентират. Това, най-меко казано, развращава. Парашутира една част и демотивира значително повече. Деформира отношенията, създава зони на влияние, поражда стремеж за тяхното рззширяване. Появява се и укрепва усещането за незаменимост - и в центъра, и по места. Така става възможно „незаменимите" да тикат нагоре имена, които не са най-желаните. Може едни и същи да са най-зачертаваните в тайните вотове, но те се предлагат и налагат отново и отново. Сменят се не задраскваните, а задраскващите, както се видя при гласуването на последния конгрес.
Позабравили сме и значението на авторитета, на чистото име. В това отношение Бойко Борисов ни бие жестоко. Щом се зашуми, че някой от неговите е нагазил лука, той веднага го маха, па макар и да няма доказателства. Това създава впечатление за решителност и безкомпромисност, може би илюзорно, но харесващо се от хората. А ние сме готови да се явим пред избирателите с фигури, които не са изчистили скандалите около себе си, не са убедили обществото, че са читави. Правим го, макар и да губим.
Могат да се дадат много още примери, но и от приведените е ясно каква трябва да бъде посоката на промяната. Тя ни е нужна, затова не бива да подхождаме към нея лицемерно, нито самоцелно. Връщането ни към поизоставените принципи на работа не само ще оздрави партията, но и ще й даде сила за промяна на позицията й в обществото, което винаги е важно, но сега - особено.
15 август 2009