Публикации » От мен » Печатни медии

"Какво тук значи някаква си личност?"

[20 Юни 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   След дълго чакане най-после имаме възможност да гласуваме за личности. Във всеки от 31-те района едно от местата в парламента е отделено за мажоритарните кандидати. Съотношението между избраните като личности и влезлите с партийни листи не е 50 на 50, както беше във Великото Народно събрание, но все пак е нещо. Ето защо предстоящият вот е изпитание колкото за кандидатите, толкова и за гласоподавателите. През 1990 г. в парламента се озоваха като личности съвършено случайни хора, чийто по-нататъшен път в политиката нямаше как да не се окаже унизително кратък. Доказали се в управлението кандидати бяха победени от мераклии, чиято квалификация беше повече от екзотична спрямо онова, което е нужно за работа в законодателен орган. Ако сега това се повтори, ще излезе, че толкова години само сме си приказвали, а дълбоко в себе си не сме искали мажоритарен избор.

   БСП може да извлече много плюсове от въведения мажоритарен елемент. Може да стопи преднината, която ГЕРБ има засега в пропорционалното гласуване, и дори да стане първа политическа сила. С което и първа да получи мандат за съставяне на правителство в новия парламент, а това е свръхважно. Може, защото има далеч по-подготвени кадри. Бойко Борисов е като автобус, който ще вкара в парламента съумелите да се качат навреме гербери. Но неговите представители по места съвсем не са, меко казано, върхът на сладоледа. И големият шанс на БСП е да пренесе борбата на терена на областите и общините и със своите по-качествени личности да преследва победата.

   Може да прозвучи странно, но тук е и проблемът на БСП. В нея е прието да се говори за цялото, за партията, но не е добър тон да се изтъкват достойнствата на отделния нейн член. Да си спомним какво изповядва Никола Вапцаров: „Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз. Какво тук значи някаква си личност?" Тази традиция е жива и до днес. Само в последните дни от нашите листи излязоха фигури като Татяна Дончева, Жени Живкова, Георги Близнашки, но това никак не трогна партията. Сякаш е най-естественото нещо на света. А сега изведнъж трябва да обърнем очи към личностите. Да променим манталитета си, да преподредим дори скалата на ценностите си. И не само да гласуваме, но да убедим и другите да го сторят.

   Да погледнем примерно в Пазарджик, където съм мажоритарен кандидат. Тук съм не защото съм зет в района, макар че и това е важно, тъй като откъдето е жената, оттам е и родата. А заради пътя си в политиката, по-дълъг и по-последователен, отколкото на който и да е от опонентите ми. Стремял съм се и съм успявал да бъда не само изряден, но и безупречен. Рекордьор съм в парламентарния контрол в годините на демокрацията. Още се помнят двубоите ми с Йордан Соколов, Иван Костов, Филип Димитров, че и с Надка Михайлова за приватизирания от нея на безценица гараж на УБО, най-голям на Балканите. Привърженик съм на парламентарните действия, но наложи ли се, съм готов да легна и на релсите, както се случи в края на миналия мандат, с което спасихме влака за Гюешево, и то в момент, когато над 70 други бяха закрити.

   Така се разви кадровата ни политика, че останах единственият пишещ депутат от левицата. След промените съм публикувал близо две хиляди статии, без да взема нито стотинка хонорар. И няколко книги, и безброй телевизионни участия, и то доказано запомнящи се. Излъчен бях и за оратор номер 6 в парламента, при това -  в класация, направена от самите депутати, което е особено ценно, защото като колеги най-добре знаем кой колко струва.

   Това звучи може би субективно. Обективно тежестта на един политик се измерва с процентите, които постига - както в изборите, така и в конгресните класации. Другото може и да са алабализми, за които мерки и теглилки няма открити. За разлика от немалко наши лидери, които търсят заобиколни пътища към Националния съвет, например чрез делегиране, аз винаги минавам през ситото на тайното гласуване и неизменно съм сред първите по доверие в партията. Когато навремето поех организацията на БСП в Кюстендил, тя беше по средата по процент в различните избори. За няколко години заедно с другарите си я изведох на два пъти до първо място в страната. И в момента процентът на оглавяваната от мен листа - 42, 39, е най-висок в България.

   Има ли друг мажоритарен кандидат в Пазарджик с такъв политически капитал? И с просто око се вижда, че няма. Ще съумеем ли обаче да го превърнем в победа? Сигурно, ако го инвестираме пълноценно в предизборната кампания. И едва ли, ако не се отърсим от разбирането „Какво тук значи някаква си личност?"

   20 юни 2009 г.

   Други текстове от колонката на Иво Атанасов в "Дума": в раздел "Публкации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.