Публикации » От мен » Печатни медии

Унисекс политиката не вещае добро за левицата

[13 Юни 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   Резултатите от изборите за Европарламент са повече от разочароващи за левицата. Партията на европейските социалисти, която досега разполагаше с 216 депутатски кресла, вече ще има 161. Свиването при Европейската народна партия е съвсем малко - от 268 на 263 места. Европейският парламент и в следващите пет години ще бъде доминиран от десницата.

   Ако това се беше случило в период на подем, можеше да го приемем за нормално - когато нещата вървят добре, едва ли мнозина горят от желание  да  сменят управляващите. Но отстъплението на левицата дойде в годината на глобална финансова и икономическа криза, най-жестока в последните осем десетилетия. Която при това не просто е  в мандата на десните -  както в Америка, така и в Европа, но и е предизвикана от тях. Кога, ако не сега, левицата трябваше  да накаже своите провинили се опоненти?

   Най-лесно е да укорим избирателите. Сигурно има за какво. Например в България през 1997 г. те наказаха социалистите за допусната финансова криза и БСП осем години стоя в опозиция. Защо днес не само у нас, но и в Европа, гласоподавателят не се отнесе по същия начин към виновниците за сегашната криза?

   Търсейки отговора, не може да не стигнем до по-основния въпрос: какво е съвременното виждане за лява политика? Какво точно беше лявото примерно на Блеър или на  Шрьодер? Не е лесно да се каже. В стремежа си да повторят мандата и да запазят властта партиите започнаха да заимстват политически послания и управленски инструменти от арсенала на своите опоненти. Да речем, левите въвеждат плосък данък, а пък десните се закахърват за социални програми. Така и едните, и другите се опитват да спрат политическото махало, естествено, в своя полза. Само че това спиране е възможно единствено при недемократичните режими. В обществата с достатъчна степен на свобода безкрайното властване на  партии само от едно политическо семейство няма как да се случи. Ето защо, и когато е в управлението, левицата трябва да пази ревниво своя политически профил. Това може и да й пречи да повтаря мандата, но пък скъсява пребиваването в опозиция и запазва шансовете и да се върне във властта още на следващите избори.

   Нищо или съвсем малко от това видяхме в поведението на европейската левица в последните години. Политиката беше нещо като унисекс модата - не се различаваше кой знае колко от тази на опонентите и можеше с приблизително еднакъв ефект да се осъществява както от левите, така и от десните. Дефектът обаче, уви, не е еднакъв, той е в избирателния резултат на левицата. Това налага сериозен анализ на съвременното ляво, който да доведе значими и може би болезнени, но здравословни промени в политическото поведение на социалистите.

   В тези избори БСП не успя да изпълни задачата си да победи. Вярно е, че увеличихме гласовете си спрямо евровота преди две години, но нека не забравяме, че тогавашната ни листа бе подкрепена от рекордно малък за  последните десетилетия брой избиратели. Пък и през май 2007-а ГЕРБ ни победи само с пет хиляди гласа, а сега - с много повече.

   Към, така да се каже, общоевропейските причини, можем да добавим и обяснения родно производство. Без съмнение, както всяко участие в управлението, така и нашето ни донесе минуси, които повлияха върху представянето ни. Особено като се има пред вид, че повечето ни съперници през цялата кампания наблягаха изключително на вътрешната политика, сякаш изборите са за нашето Народно събрание, а не за Европейския парламент.

   За разлика отпреди две години, този път листата ни беше с по-подходящ водач. При цялото дължимо уважение и към Ивайло Калфин, и към Кристиян Вигенин, не може да не признаем, че външният ни министър е по-добър професионалист и с по-голяма обществена тежест. Но и тук има едно „но", както все се случва напоследък. БСП е една от малкото, а може би и единствената партия с широки зони на идеализъм сред членската маса. И точно в тези среди е налице, меко казано, недолюбване към Калфин заради това, че излезе от редовете ни в тежък за нас момент. На пленума се призова да не ровим в миналото и ние го загърбихме, но това съвсем не означава, че и въпросните слоеве в партията тутакси са сторили същото. По-вероятно те не са били  активни в кампанията и това със сигурност е повлияло върху резултата.

   Дано поне след загубата сме си направили извода, че  да играем с някои от многото добри в партията не е достатъчно. Успехът идва, когато залагаме на добри без „но".

   13 юни 2009

   Други текстове от поредицата "Точката над и-то" в "Дума": в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.