Публикации » От мен » Печатни медии

Да бием Бойко, но с кого?

[07 Март 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

 

   За Бойко Борисов спрях да говоря и пиша още през март 2007 г. Дотогава се опитвах да убедя различните нива в БСП, че той е сериозен играч, който не може да бъде победен с откъслечни изстрели. Срещу него са нужни залпове, а това предполага да се сформира щаб, който да изготви и реализира план за действие. Както се досещате от първото изречение, не успях да убедя никого от онези, които вземат решенията, че това е необходимо. Престанах да се занимавам с тази тема, но не можах да се освободя от предчувствието, че отново ще се окажа прав, само че със стара дата. Което е най-тъжното не само в политиката, но и в живота изобщо.

   Оттогава, оставен почти на пълно спокойствие, Борисов стабилизира високия си рейтинг. Разбира се, мнозина сме наясно, че покритието между думите и делата му, меко казано, не е кой знае колко голямо. Но харизмата никой не може да му отрече, тя даже хартисва. А и столичният кмет показва решителност тъкмо по въпросите, по които в обществото има свръхчувствителност. Чуло се - недочуло, че някой от подчинените му е нагазил лука, доказано или не, няма значение, Борисов го отстранява на минутата. Щом към своите е толкова безкомпромисен, си мисли аудиторията, утре другите направо ще ги натика в затвора. И авторитетът на Бойко расте, а публиката в захлас очаква бъдещата справедливост.

   Едва напоследък нашите се разтичаха, току кажат нещо по-хард срещу неформалния лидер или се опитват да го притиснат до стената за някоя нескопосана дума. Но вече като че ли е късно да се прави каквото и да е срещу Борисов. Атаките срещу него сякаш имат обратен ефект. Даже след скандалните му отвсякъде откровения в Чикаго за кофти материала, останал в България, Бойко успя да ни развали третомартенския празник. Където и да се произведоха избори - в пловдивската община Раковски, в софийското село Владая или в гоцеделчевското Мусомища, той ги спечели. Ама бил ги купил. Сигурно. Ще купува и утре. Но ако не можем да се справим с изборната търговия, когато сме в управлението, какво ще правим, когато сме извън властта?

   Положението е тежко, но не е безнадеждно. Бойко е като автобус, който ще се опита да вкара в парламента всеки качил се в него гербаджия. Както направиха навремето бившият цар и Жорж Ганчев. Но кадрите му по места са трагични. Това е плацдармът, на който можем да спечелим. С 31 авторитети, поне по един в избирателен район, сме в състояние да победим.

   Ще го сторим ли? На последния пленум решихме в избираемите зони на листите ни най-малко 40 на сто да са жени, не по-малко от 30 % - младежи, а 20 % - политици и експерти с опит в управлението на сектори от реалната икономика, което медиите дешифрираха като бизнесмени. Дали в тези общо 90 процента са онези кандидати, които ще преборят харизмата на Бойко? Едва ли. Самият факт, че се въвеждат квоти, показва, че кандидатите от тези категории не могат да се справят по нормалния начин с конкуренцията вътре в партията, камо ли на терена на изборите.

   Надеждите ни се отправят към останалите проценти, но те са само 10. Ако имаме депутати колкото в сегашния парламент - 80, това прави 8 души. Като прибавим все пак по някоя силна личност и от споменатите квоти, ще ги докараме до 15. С тях ли ще бием Бойко? Няма как да стане.

   Квотите са хубаво нещо, особено при еднопартийната система. Тъй като победата ти е в кърпа вързана, може да доведеш представителността в Народното събрание до перфекционизъм. При демокрацията обаче първо трябва да мислиш с кого ще победиш. Нелепо е групата да бъде без учител или лекар, както се случи преди два мандата. Но още по-нелепо е да имаме фигури, с които можем да бием, но да не ги направим водачи на листи, тъй като не пасват на квотите. За по-голям подарък Борисов не би могъл и да мечтае.