Публикации » От мен » Печатни медии

Отвъд алеята, зад шкафа

[31 Януари 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   Този ресторант в центъра на столицата се посещава често от политици. Може би защото свързват името му със същността на своята дейност. Едно се излага на показ, пък друго се има пред вид. Истинските мотиви и аргументи са отвъд алеята, че даже зад шкафа.

   Подобна е картината и с предстоящите тази година два избора. Датата на евровота - 7 юни, не може да се мести, защото се определя от Брюксел. Но и няма как да се насрочи за същия ден гласуването и за българския парламент, тъй като според решение на Конституционния съд, по искане преди години на десницата, мандатът на Народното събрание свършва на датата на избора му, сиреч на 25 юни, и следващият вот може да бъде два месеца след, но не и преди този ден.

Тогава да променим Конституцията, скачат привържениците на гласуването 2 в 1! И подемат в хор: ще спестим 20 милиона! Само че песента им напомня сирените от мита за Одисей.  Сумата, която би се икономисала, наистина е голяма. Но кой ли толкова се е закахърил? Тъкмо онези, които в предприсъединителния период договориха затварянето на козлодуйските реактори, ощетявайки страната с милиарди. А сега се правят на счетоводителя от стария виц - разсъхната каца, отвсякъде шурти, а той сложил пръст на чепа да не капе.

   Ясно е, че не икономията е болката на тези хора. Друго ги нахъсва до нервност, но то не е на алеята, а отвъд нея, чак зад шкафа. Бариерата за Европарламента не е 4, а 5,8 процента (100 процента, делени на 17 места за България). Височка ще е за СДС, ДСБ, НДСВ, а и за други. Крахът им за Страсбург най-вероятно ще ги изхвърли и от българския парламент. Ето я драмата! ГЕРБ, разбира се, чепикът го стяга на друго място. Ако двата вота са на различни дати, сигурно ще се озове в парламент, в който няма как да състави правителство с партньори от Европейската народна партия. Това отсега обезсилва предизборните му обещания и обезсмисля евентуалната му победа.

   Голият партиен интерес е толкова безогледен, че не признава никакви аргументи. Никак не се впечатлява, че посланията на двата предстоящи вота са доста различни. И че по тези съображения предишните евроизбори не бяха слети с президентските. И че най-вероятно следващите президентски няма да се съчетаят с местните, въпреки че ще съвпаднат не само по година, но и по месец.

   Феновете на вота 2 в 1 се силят да заклеймят като обществени врагове БСП и ДПС, тъй като отделното гласуване било в техен интерес. Това по-скоро е признание, че опонентът има твърд електорат. За ДПС датата почти няма значение, видя се и на миналите евроизбори. А БСП уж беше партия на олигарсите, пък изведнъж се оказа, че през август избирателите й няма да кръстосват плажове и басейни, а ще гласуват. Или онова, което ги свързва с партията, е по-силно е ласката на морето и планината, или наистина не могат да си позволят почивка. В година на избори и едното, и другото е предимство, от което десните партии са лишени.

   Впрочем, за БСП също е важно изборите да не се съчетаят, но не заради споменатите й преимущества, а по вътрешни причини. Почти е сигурно, че няма да си направим точните изводи от загубата на предишния евровот. На 20 май 2007 г. регистрирахме не просто неуспех, а листата с най-малко избиратели в цялата история на партията от последните 60 години. Навярно първите няколко имена ще се повторят и сега, ще сме изрядни и откъм квоти, които обаче имат мъничкия недостатък, че не вълнуват гласоподавателя. И едва несполуката в първите избори може да ни отвори достатъчно очите за вторите.

   Гласуването 2 в 1 може да стане само след поправка на Конституцията. Да се пипа основният закон в името на партийни интереси е не само нагло, но и скандално. БСП има ресурс да блокира промените и трябва да го използва.