Публикации » От мен » Печатни медии

Конгрес по волята на социалистите?

[18 Май 2012]

Колонката, която не се появи в "Дума"

     Конгрес по волята на социалистите?

   Обещахме си да направим конгрес по волята на социалистите. А волята на социалистите е двамата основни претенденти за лидерската  позиция „да седнат и да се разберат”. Тя не е гласувана по събрания  и конференции, но е толкова масова и повсеместна, че не е и нужно.

   В началото на отчетно-изборния цикъл двамата седнаха, но не се разбраха. Единият каза, че партията не е акционерно дружество, за да  се разговаря по този начин. В края на кампанията пък дори не можаха да седнат. Единият - пак същият – заяви, че  не вижда причина да се  срещнат. А някога дори Никсън и Картър се срещнаха с Брежнев, а Рейгън – с Горбачов, колкото и военно-промишлените комплекси да ръмжеха недоволно зад гърбовете им, готови всеки миг да превърнат студената война в гореща. Армиите на двамата претенденти за лидерския пост не са толкова страховити, но атмосферата в БСП се  напече, както никога през новия век. Партията имаше нужда от нещо, което да я разтърси, за да се отърве от примирението, обхванало я след поредицата от загуби. Снагата й обаче е като излиняла черга – дръпне ли се от двата края, може да се скъса.

   Онова, за което най-много и отвсякъде се настояваше, не се случи. Конгресът ще бъде не толкова по волята на социалистите, колкото по волята на делегатите. Което е заредено с риск дебатите и особено гласуванията да хлътнат в улея на отборното мислене и действие. Това е лошо, но не би било толкова опасно, ако единият екип е в пъти по-силен от другия. Потенциалът им обаче е приблизително равен. Победа на единия или другия основен кандидат с 55 на 45 процента или дори с 60 на 40 не решава нищо. Неслучайно тези дни по-разумните цитират думите на Тони Блеър, който казва за големия си опонент Гордън Браун, че може да го победи, но не и да го отстрани като фактор в партията. Следователно трябва да се търси сближаване.

   Ако погледнем на лейбъристкия пример през призмата на конгресния си девиз, трябва да сторим всичко възможно форумът да бъде поне в някаква степен по волята на социалистите. Ако между претендентите не е постигнато разбирателство, нека то бъде потърсено между привържениците им. И да не забравяме, че известен брой  делегати не сме в ничий лагер. Не е ясно дали сме сто или двеста, но при всички случаи сме достатъчно да направим победител единия или другия според това, как ще се представят на самия конгрес. Ето защо искаме да чуем от тях не колко лоши са ГЕРБ и колко вредно е тяхното  управление – поне в тази аудитория няма нужда „да се агитираме за  съветска власт”. Въпросът е как да се изпрати в опозиция партията на  Бойко Борисов. Как БСП да се промени в такава степен, че да е в състояние да го стори. Да чуем коя е политиката, която може да привлече най-много гласоподаватели. И кои са имената, способни да превърнат предизборните ангажименти в бюлетини. Не е достатъчно да се каже: който иска победа, да заповяда в моя екип. Защото този екип не е постигнал победа вече шеста година. Нужно е да се уверим,  че са ни ясни всички причини, най-вече вътрешните, за загубите, а не да бием тревога само за изборните манипулации от страна на опонента. Те бяха грозен факт навсякъде,  но как в едни райони си възвърнахме кметските позиции, а в други се сринахме още повече? Форумът трябва да бъде убеден, че претендентите са готови да раздадат нужното правосъдие в партията. Не защото сърцата им са излишно корави, а тъй като победата им е по-важна от приятелството.

   На пръв поглед тези думи са подходящи за аудитория от подрастващи, а не за участници в най-висшия партиен форум. Въпреки това, необходимо е да бъдат изречени, защото има опасност конгресът да тръгне не по волята на социалистите и дори не на делегатите, а по волята на задкулисието. Признаци за това има достатъчно – в организираните тук или там тежки скандали, в натиска спрямо едни и  приласкаването на други. Имаме, уви, и богат опит в групирането за кои да се гласува и кои да бъдат задраскани. Първоначално към безспорните имена все пак се чувстваше респект и те получаваха  подкрепа, независимо, че не са от твоите или пък са извън лобитата. На  последния конгрес обаче безцеремонно се слагаше чертата на всеки, който не е в правилния лагер. Ако това се повтори и сега, ще бъде не само грозно, но и страшно. Защото ако едните изхвърлят другите, ако голяма част от делегатите не се чувстват представени в бъдещото ръководство, разединението ще продължи и след конгреса. А предстоящите избори ще се възприемат не като кауза на всички, а само на победителите от конгреса. Широки зони от партията няма да бъдат активирани достатъчно, ветрилото на потенциалните ни гласоподаватели няма да се разтвори максимално и изборните ни резултати ще бъдат посредствени.

   Ако искаме успех, да изхвърлим списъците! Щом си натоварен с отговорността да бъдеш делегат, трябва да си наясно кои дейци имат качества да бъдат в Националния съвет.  И да знаеш, че единият ще победи другия в залата, но едните без другите няма как да победят на терена на изборите!