Публикации » От мен » Печатни медии

На паркинга сън сънувал

[29 Октомври 2011]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

              На  паркинга сън сънувал

   Сънищата са единствената реалност, пише в автобиографичната си книга Федерико Фелини. Всеки живее в свой собствен измислен свят и никой не забелязва реалния. Великият режисьор си отиде преди близо две десетилетия, но заключенията му звучат съвсем актуално и сякаш са имали за цел да предвидят днешната ситуация в до болка позната ни страна. В територията, в която някои искат да се разпореждат за всичко, сякаш им е бизнес парк.

   Като на сън минава гласуването в тази държавица. Случващото се дотолкова не е за вярване, че може да намери убежище единствено в лишеното от всякакви задръжки пространство на бълнуването. Сто  процента от протоколите на секционните избирателни комисии в столицата са сгрешени. Това е световен рекорд, с който управляващите от ХИМН може и да не се гордеят, но несъмнено се родеят. Защото  съзнателно са се стремили към него. И не за да влязат в  Книгата на Гинес, а тъй като им дава шанс да наместят в изборните книжа данните, които са им необходими. По закон дори една цифра в протоколите да се промени, трябва да се броят отново бюлетините. Ако те обаче бяха толкова глупави да спазват закона, щяха ли въобще да стигнат дотук? Вместо да си играят с бюлетините, пренаписват протоколите по „правилния" начин. Членове на комисии от квотата на опозицията отказват да парафират нагласените документи, но това не трогва ХИМНаджиите. Щом са управляващи и имат мнозинство, те решават какво да бъде. И за цифрите, и кой хикс в квадратчето е редовен, пък  кой - невалиден. Както и с колко да се удължава времето за гласуване.  По закон - най-много с един час, но някъде въпреки контролирането и купуването на вота желаният резултат не им се получава, та се налага да довеждат избиратели почти до полунощ.

   С това обаче епизодите  от Студио „Хикс" не свършват. Хаосът е повсеместен. Членове на секционните комисии припадат от умора, докато чакат на опашка да предадат протоколите. Други си тръгват вкъщи с изборните книжа. Трети ги зарязват в стаите, в които е гласувано. Депутати от управляващата партия разнасят насам-натам торби с изборни документи. Неслучайно броят на чувалите не съвпада с протоколите от секционните комисии. Бюлетини се вадят и добавят, на някои комисии изчезва цялата документация, а вятърът гони по улиците оригинални протоколи. Близо 230 хиляди бюлетини за най-високия пост в държавата са обявени за недействителни - почти колкото е преднината на кандидата на управляващите пред основния му опонент.

   Изборите показват като на длан пълната неспособност на ХИМНаджиите да направят нещо като хората. Те са истинско тържество на некомпетентността, на самочувствието, че всичко преди тях е лошо и не трябва да се ползва нищо от натрупания опит, на арогантността, с която се преследва желаният резултат. Тази реалност обаче се вижда не от всички. Мнозина продължават да обитават измисления свят, в който със спане по паркингите можеш да станеш милионер. От две години живеят все по-зле, но продължават да подкрепят сегашните. Защото им е внушено, че за всичко са виновни предишните и по-предишните. И остават без очи за факта, че сегашните не само произхождат, но и са вградили в манталитета си всичко най-лошо от всички предишни, дори и от най-предишните.

   В този фелиниевски сюжет Спящият красавец  все така монотонно втълпява, че щял да даде всичко от себе си. Но това „всичко" е съвсем неопределено, не се знае нито колко е, нито пък какво е. А и зад него надничат мутри, утре може да дойдат с бухалките и да поискат даденото да се връща с лихвите. Това не му пречи да каканиже, че опонентът му олицетворява статуквото, а той бил носител на промяната. Което е поредната провокация срещу здравия разум, тъй като сегашното положение може да се промени не като управляващата партия грабне цялата власт, а като самата тя бъде сменена.

   Спящият красавец крепи статуквото по същия груб и припрян начин, по който в изборната нощ придържаше в ухото си падащата слушалка. Неговата идея е богатите да стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. С други думи, Винету да връща връчения му от творците-ласкатели плакет, защото бил евтин, а в същото време приятелката му да придобива нова банка за много милиони.

   На паркинга Спящият красавец е сънувал толкова хубав сън, че направо се е размечтал. Неслучайно на английски „дрийм" е и сън, и мечта. Засега тя се е сбъднала наполовина - станал е милионер. Днес се надява да осъществи въжделенията си напълно, като приобщи цялата държава към бизнес парка. Това може да се случи, ако хората не желаят да се отскубнат от схемата на Фелини. Но може и да не се сбъдне, ако си припомнят, че неслучайно поне половината им песни са тъкмо срещу пагубната сънливост - от „Стани ми, стани, що ми сладко спиш?" до „От сън дълбок се събуди!"