Публикации » От мен » Печатни медии
Изборът е Калфин или цялата власт у едного
[22 Октомври 2011]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Изборът е Калфин или цялата власт у едного
Фалира дори плод-зеленчукът пред нашия блок в Кюстендил. Беше типичният за представите ни дребен фамилен бизнес - двама съпрузи вършеха всичко. Кварталът ни е краен и беден, но все пак живеещите в блока ни са колкото цяло село, съвсем доскоро имаше кой да купува. Вече няма. Собствениците пиха по кафе за последно, взеха си сбогом със съседите и се вляха в семейството на безработните. След няколко дни пред опразнените рафтове се цъфна предизборен плакат на ГЕРБ. За да напомни стария виц за двете циганчета, които се опитвали да прочетат некролог. „Всичко ми е ясно - казало едното, само не разбрах от какво е починал човекът?" „Най-отдолу си пише - посочило другото, от първичната организация и профсъюзите." Та и плакатът на ГЕРБ виси като некролог, за да се знае от какво умира бизнесът в България.
Сигурно мнозина ще кажат, че примерът е незначителен. Де да беше така! Дори на пъпа на София, в подлеза между Министерския съвет и президентството, вече има затворени магазини. Дребното и средното предприемачество е на колене. С удръжките от все по-намаляващия брой на заетите ще трябва да се подпомага все по-нарастващата армия на безработните. Тъкмо затова управляващите замислят тези и десетки други плащания вече да не зависят от размера на минималната работна заплата. Замразяването им е твърде характерно за сегашната политика, която прави всичко възможно да прехвърли тегобите на кризата върху бедните и средните слоеве.
Приоритет за сегашната власт са не хората, а магистралите. Няколко километра бяха довършени, други десетки и стотици са обещани. Наскоро при първата копка на магистрала „Струма" хората възроптаха пред премиера, че имотите им са оценени твърде ниско. На една женица от село Дяково например са отчуждени четири декара овощна градина. На всеки декар тя има по 50 череши, а от всяко дърво добива по 50 кг. Достатъчно й е по левче да продаде реколтата, за да си осигури приличен доход. Сега имотът й е отнет завинаги за общо 270 лева. За да могат, както увери Борисов, всички българи за два часа да отиват до Солун да пият кафе. Само че всички ли? Ще прескачат хитреците на прехода, ще отдъхват в имотите си по гръцкото крайбрежие, а такива като бабата от Дяково ще се чудят как да оцеляват. Това също е безкрайно типично за сегашното управление, което гради величавите си проекти върху оскубването на обикновените хора.
Влошаващото се положение на бедните на фона на охолството на богатите рано или късно ще породи напрежение, което трудно ще бъде овладяно без полицейщина и диктаторски похвати. Ето защо ГЕРБ се стреми с победа в утрешните избори да концентрира цялата власт в ръцете на едного. Дори бившият американски посланик Джеймс Пардю заяви в телевизионно предаване, че това е опасно. Особено като се знае кой е човекът. Вотът в неделя ще даде отговор не само на въпроса кой ще бъде новият президент, а и ще има ли баланс между властите, или пожарникарска каска ще захлупи демокрацията? Ще продължи ли сриването на България, или политическото махало ще смени посоката си, за да започне отстраняването на ГЕРБ от властта?
Г-н Пардю стори нещо, което едва ли би си позволил в друга страна - направи пряко внушение в подкрепа на Кунева. Сигурно има своите скрити мотиви за това и е наясно, че не бихме ги приели, иначе щеше да ги афишира. Всички социолози обаче предсказват балотаж между Плевнелиев и Калфин. В хода на кампанията преднината на първия от ден на ден се стопяваше и разликата вече е само няколко процента. Всеки, който съзнава причините за сегашното състояние и иска то да се промени, ще подкрепи левия претендент. Вероятно не само при мен идват хора, които в последните две десетилетия са били активни антикомунисти, но сега споделят как никога не са си представяли, че ще дойде време да гласуват за кандидат на БСП. На 23 октомври обаче ще го сторят. И не защото са прегърнали социалистическата идея, а тъй като са против едноличния режим.
Същевременно някои са на мнение, че победата на Калфин ще спре оздравителните процеси в БСП. Отново ще се каже, че сега не е моментът за промени, тъй като вече сме стъпили на пътя на успеха. Сигурно са прави, но приличат на футболисти, които бойкотират треньора си, за да бъде отстранен. Само че, за разлика от спортистите, ние избираме ръководството си. И ако не сме доволни от нещо, то е защото сме мълчали, когато е трябвало да говорим, и сме гласували по инерция, когато е трябвало да мислим. След изборите е наложителен откровен разговор в партията, какъвто не сме имали от години. Но по-добре е да го започнем след победа, отколкото след провал, когато инстинктът за оцеляване ще смачка различното мнение.
Пък и въпросът опира не до тази или онази партия, а до България. Може да звучи приповдигнато или шаблонно, но е така. А това е тема, по която не можем да си позволим незаинтересуваност, безгрижие или злорадство.
