Публикации » От мен » Печатни медии

Затълкуваха и Бойко, но късно

[15 Януари 2011]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

ЗАТЪЛКУВАХА И БОЙКО, НО КЪСНО

      В политиката е колкото важно, толкова и трудно да бъдеш ясен. Дори в парламента се налага да се подсказва. В първите години на демокрацията при гласуване Венци Димитров заставаше пред банките и командваше: „Зелено!” И сините парламентаристи натискаха зеленото копче, означаващо „за”. Колоритният депутат се провикваше достатъчно силно, за да го чуят и в левия сектор, та обратно на десницата да чукнат червеното копче, т.е. „против”. Имаше дори дни, в които той вадеше от джоба си фенерче и като началник-гара даваше знаци с различни цветове. Случваше се обаче и да го няма. Тогава синята група започваше да губи гласуванията, особено ако ръководството й беше изчезнало от залата. Един каже: „Зелено!”, друг – „Червено!”, трети препоръча: „Сиво!” и депутатите се чудеха „за” ли са, или „против”, или пък „въздържали се”. В такива случаи обикновено се изправяше Стоян Райчевски и патетично възкликваше: „Един да казва!” Групата нарочваше някого за неформален лидер, чиито указания да следват всички, и законодателният процес отново тръгваше гладко.

   Гербариите отдавна намериха неформалния си лидер, който единствен да казва. По-късно той им стана законен шеф и мнението му придоби още по-голяма тежест. За тях това беше полезно: човекът говореше просто и ясно, хората със сходен потенциал – а те, както се видя на изборите, са мнозинство – го разбираха едно към едно и му вярваха на сто процента. Ама днес ще каже нещо, пък утре – съвсем друго, това нямаше никакво значение. Когато знаеш как да говориш убедително, гласоподавателите са склонни дори в рамките само на няколко минути да се омайват от съвсем противоположни тези. И да се възторгват, даже когато им казваш, че са „кофти матриял”.

   В политиката обаче, както и в живота, не може всичко да бъде шест по шестобалната система. Заредиха се гаф след гаф, в началото – уж по-невинни, но постепенно ставащи по-сериозни и разкриващи в голяма степен същността на сегашното управление. Когато премиерът ни гордо споделяше как Берлускони му мерил с педи гърба, бяхме склонни да му простим това откровение, защото още не се беше научил кое е за пред хора и кое – не. Когато се хвалеше пред децата как като ученик се биел зад оградата, се усмихнахме със същото опрощаване – в края на краищата на всеки може да му се случи като малък да попадне на лоши приятели. Но когато преди година в Берлин Борисов разпалено обясняваше как „колегата Цветанов копае с багер по ливадите и вади трупове”, а препълнената зала се подхилкваше по обиден за българското ни самочувствие начин, започнахме все повече да си даваме сметка, че на този човек му е трудно да спре.

   Така и стана. В малкото все още изминали дни на новата година премиерът наприказва такива щуротии, че стресна дори и западните медии, макар съвсем доскоро да им бе любимец със своята виталност и непосредственост, различаваща го от техните кабинетни потомствени политици. Твърдението му, че министрите, депутатите и висшите чиновници трябва да бъдат подслушвани постоянно, защото така щяла да се разкрива навреме корупцията, шокира не само чуждите наблюдатели и родната опозиция, но дори и мислещите хора в собствения му щаб. Те си дадоха сметка, че това безпардонно газене на законите и конституцията минава всякакви граници. Че подслушване се полага само за предполагаемо престъпление, и то за което се предвиждат повече от пет години затвор, а не по антипатии на тоя или оня, накратко – на „туй”. Че дори и при тези прийоми корупцията и контрабандата дотолкова не са преборени, та в. „Дер Щандарт”  подкрепи позицията на Германия, Франция и Холандия приемането на България в Шенген да бъде отложено.

   И като започнаха едни мерки по спасяване на пожарникаря от пожара, който сам е разпалил, та цяла неделя. Дори умна дама като шефката на премиерския кабинет се нае да тълкува думите на Борисов, апелирайки да й вярваме, че подслушването не било правителствена политика. Да се захванеш да тълкуваш казаното от Бойко обаче означава да го обезоръжиш, да го лишиш тъкмо от оня чар в общуването, заради който хората му вярват.

   Пък и етюдите по тълкуване фатално закъсняха. Скандалите със сересетата оголиха същността на властта до дъно. Както писах миналата събота, вместо да накаже замесените в далаверите, тя се опита да се добере до информация  дали не са записани и по-високи нива на покровителство, та да помисли навреме как да се брани. Днес стана ясно, че премиерът лично е спрял митническа проверка. Вече всеки може сам да чуе как разпорежда на шефа на митниците да не пипа определена фирма. Така той  губи своята изключителност като борец срещу ограбването на България, а това е най-прекият път от „Осанна!” до „Разпни го!”. Подобна развръзка е неизбежна в управление, в което един казва, а другите слушат.

   15.01.2011