Публикации » От мен » Печатни медии

Към едни - лично, към други - отлично отношение

[26 Юни 2010]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

          КЪМ ЕДНИ – ЛИЧНО, КЪМ ДРУГИ – ОТЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ

   Докъде я докарахме – дори Ламбо да прави уговорки, че не влага лично отношение в онова, което казва! „Аз съм един от хората, които са поддържали Станишев – сподели той в телевизионно интервю, - но тук не става въпрос за персонални отношения, а трябва да се мисли общо какво става”. Няма да влизам в същността на проблема – дали ръководството може да активизира партията. Правил съм го, когато му е било времето. За учудване в случая е подозрението, че дори  Стефан Данаилов би могъл да говори под влияние не на съвестта си, а на нещо друго!

   А беше време, когато произнасяхме онова, което мислим, и се изразявахме по възможно най-свободния начин. И това поведение беше масово, а не привилегия само на неколцина, които поради това лесно да могат да бъдат обвинявани в интригантство. Дори когато критикувахме – понякога несправедливо – имена като Лилов и Луканов, никой не ни упрекваше в лично отношение.

   Постепенно обаче с това понятие започна да се жонглира. То попадна в ловки ръце, които го заподхвърляха като в игра на ези-тура. Служеха си с него като с монета, от едната страна на която отношенията бяха лични, а от другата – отлични, в зависимост от това, за кого става дума. Спомням си как в първите си лидерски години нашият председател отговори във в. „Сега” защо не е взел в Бюрото обичан политик като Янаки Стоилов и може би  още няколко имена. „Събрали сме се тук да работим, а не да се обичаме!” – беше обяснението. Като че ли любимците на партията не стават за работа. И сякаш партийните членове имат недостатъка да се влюбват тъкмо в най-големите мързеливци. Ето как личното отношение към някои може да бъде представено като принцип, а отличното към други – също. Към онези, които са били предпочетени, без да са си извоювали авторитет в партията и без да е сигурно, че непременно са работливци.

   Този подход влоши климата и по места. Никак не е лесно вече да отстояваш традициите, ценностите и особено същността на партията. Когато някой социалист, избран за кмет или на друга позиция, започне да не се съобразява с организацията, която го е номинирала, да не се вслушва в гласа й, да се отдалечава от онези, които са отишли заради него до урните, почти няма сила, която да го вкара в нормалното русло. Защото ти се опитваш да влияеш с аргументи, а той печели терен с назначения, с уреждане на този или онзи и с всички други възможности, които му дава властта. И тъй като, ако поставиш въпроса в централата, в много от случаите ще ти кажат: вижте там, седнете и  поговорете, разберете се някак си. Сякаш сте дечица, скарали се за нещо дребно. Ще ти кажат още: не ни занимавайте с личните си отношения, не ги пренасяйте при нас. При тази постановка е ясно кой ще надделее – този, у когото са ресурсите. Той именно печели от нагласата конфликтът му с принципите, по които функционира партията, да бъде представян за личен конфликт с някого.

   Клеймото „лични отношения” виси и над онези броящи се на пръсти имена, които все още не са загубили мотивацията си да говорят, каквото мислят. За тях ще чуем, че правят индивидуални изцепки (не че няма и такива), че трупат имидж на гърба на партията и дори, че са кариеристи. И то когато си служат с неоспорими факти, като например този, че нашата победа през 2005 г. беше най-слабата за целия преход, само с 82 места в парламента. Всички други партии, когато печелеха избори, вкарваха повече депутати. Или че нашият срив през 2009 г. беше най-големият за всичките години на демокрацията – озовахме се само с 40 парламентаристи. Всяка друга партия след управленския си мандат е имала повече кресла в Народното събрание от нас. Цифрите са толкова красноречиви, че са нужни доста усилия, за да бъдат представени като лично отношение към някого, но нерядко тези усилия се увенчават с успех.

   И обратно, когато центърът похвали незаслужено някого, това вече не е лично отношение, то по-скоро е отлично. След последните избори например една от областните организации получи прекрасна оценка, въпреки че взе най-малък брой гласове за последните 20 г. И въпреки че не бе поласкана с подобни думи, когато беше първа в страната. Може би защото вече лидерът й е друг. Но… това отношение не е лично, сигурно защото идва отгоре, па макар и да се разминава с истината. Щеше да е лично, ако е критично и отива нагоре, па макар и да стъпва изцяло върху факти.

   С приписването на лични отношения е лесно да се бяга от принципите и от отговорите на въпросите. Само че това е до време и не носи успех, освен на някого – личен. А нашият дълг е да мислим не за себе си, а за хората, които ни поддържат. Последните думи са на Ламбо, но не бива да останат само негови.

      Други текстове от поредицата „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.

   26.06.2010