Публикации » От мен » Печатни медии

За липсата на кворум, която не била фатална

[19 Декември 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

ЗА ЛИПСАТА НА КВОРУМ, КОЯТО НЕ БИЛА ФАТАЛНА

   Беше студената зима на 1997-а. Тръгнах към София за заседание на Висшия съвет. На Коняво – барикада, хората – настръхнали, върнаха ме, казано най-меко. Опитах през Дупница, но на входа на Невестино също се натъкнах на блокада. Тогава зацепих през селата. Пътищата – третокласни и четвъртокласни, кой ще ги чисти в момент, в който СДС плашеше да затвори държавата, ладата ми – без зимни гуми. И до днес не знам къде точно съм минал – някъде през бобовдолско и радомирско, но в Перник успях да стъпя на главния път. А щом се промуших на Владая, веднага след мен спряха и там движението. Вместо за два, стигнах за пет часа, но стигнах. През подобни перипетии са били изправени и другарите ми от други райони на страната, но това не им попречи да напълнят залата на „Позитано”.

   Само допреди седмица нямаше случай за целия период на прехода липсата на кворум да е била причина за проваляне на пленум. За предишните 45 години пък това не можеше дори да си го помислим. Следователно повече от половин век членовете на партийното ръководство, ако не друго, поне са се събирали в нужния брой, за да си провеждат заседанията. Кворум е имало дори на нелегалната Витошка конференция на партията през 1924 г., а сигурно и на учредителния Бузлуджански конгрес в далечната 1891 г.

   Миналата събота пленумът за пръв път не можа да започне. От 182 членове бяха дошли само 75. Преди месец-два пък не можа да продължи – кворумът се беше стопил. Някак си много неща взеха да се случват за пръв път, което не е на добро. Оправданието със снеговалежа сигурно е валидно за някои от отсъстващите, но далеч не за всички. Чета във Фейсбук, че пленумът не бил толкова важен, та да не драматизираме излишно. Но нима е маловажна политическата оценка, която трябваше да се даде на програмата на ГЕРБ и  на стила му на управление? Или утвърждаването на съставите и председателите на съветите и комисиите на Националния съвет на партията? Съставянето на така нареченото правителство в сянка?

   Впрочем, вероятно тук трябва да се търси част от обяснението за празната зала. Кадровите решения са сред най-важните в политиката. Те са лакмус за състоянието на една партия или поне на ръководството й. От имената, които се лансират, се разбира дали се подхожда отговорно, или се отбива номер. Дали оценяваме дейците си според качествата, или според лобитата, към които принадлежат. Дали създаваме атмосфера, в която всеки се стреми да се доказва с работа, бидейки сигурен, че това е нормалният път за изкачване на стъпалата, или поощряваме задкулисното или явното слагачество, осребряването на приятелските връзки или на груповите зависимости.

   Поне част от изтеклия в медиите списък на бъдещите министри в сянка сякаш не е толкова вдъхновяващ , че да мобилизира мнозина от членовете на Националния съвет да преодолеят понатрупалия се сняг. Създава се впечатление, че се търси не толкова засилване на опозиционната дейност, колкото закрепване на крехкото преимущество, получено на конгреса. Ако е така, е беда, но не голяма. Защото е поправима.

   Голямата беда  е в друго. Като че ли няма кауза, за която да се работи с някогашния устрем и с предишното усърдие. Това накърнява сериозно мотивацията и тласка към липсата на оная спойка, с която да се чувстваме едно цяло. Отлагането на един пленум наистина не е фатално. Многобройните са събитията, които сами по себе си не са фатални. Но навързани в контекста на политическите действия на една партия, те действат кумулативно и водят до печален резултат. Днес губим малко доверие, утре – още мъничко, в рамките на деня това никак не е страшно, но като сложим накрая чертата, се озоваваме с нисък процент. Вместо да вземем максималното от всяка капка, както се казва в една реклама.

   Положението ни е толкова нерадостно, че се налага да събираме доверието троха по троха. Процесът ще бъде дълъг, но за сметка на това – тежък, според една от войнишките мъдрости. Затова е време да го започнем.

   Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт

   19.12.2009