Публикации » От мен » Печатни медии
Бойкот с ефекта на самонаказване
[12 Декември 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
БОЙКОТ С ЕФЕКТА НА САМОНАКАЗВАНЕ
Несъмнено за отстраняването на Емилия Масларова като председател на социалната комисия няма нито едно основание в парламентарния правилник. А и докато не е влязла в сила осъдителна присъда, всеки е не само невинен, но и с права като всички други. Управляващите наложиха волята си по възможно най-груб и безцеремонен начин, за унижение и назидание на опонента. Но излизането на БСП по този повод от ръководствата на всички комисии не изглежда добре премерено. Още повече, че това не съвсем обичайно действие е предприето без решение на Националния съвет.
Ако някой иска да се учи от историята, ще се върне в началото на 36-ото Народно събрание. Ситуацията тогава беше значителна по-тежка от сега. БСП – конфискувана, с блокирани сметки, с внесен законопроект за забраната й. „Дума” – заплашена с одържавяване. „Позитано” 20 – със спрени телефони, без ток и парно. БНТ и БНР – тъмносини. В страната вилнееха ликвидаторите на Филип Димитров, в пленарната зала се вихреше демокрация по нормите на гу`син Савов. И БСП реши да не влиза в ръководствата на парламентарните комисии. Което никак не трогна тогавашното мнозинство.
След снемането на депутатския имунитет на Луканов през юли 1992 г. напуснахме парламента, с което самоизолацията ни още повече се задълбочи. Тогава избухна транспортната стачка в София, столицата беше парализирана, навън вреше и кипеше, а ние висяхме като прилепи в залата на „Позитано” и надавахме ухо към транзистора на Емил Филипов, за да разберем как се развиват събитията. Беше толкова нелепо, че сами се чудехме как влязохме в този капан. Не минаха две-три седмици и, без дори да търсим повод, не само се върнахме в пленарната зала, но и влязохме в ръководствата на комисиите. Имахме тогава качествени депутати, които извлякоха максимума от публичността, с която е свързана парламентарната дейност, преобърнаха общественото мнение и само след две години спечелихме убедително изборите.
Несъмнено сериозната партия трябва да владее целия арсенал от политически действия. Но всяко от тях трябва да цели разширяване на влиянието й. Когато обаче нито има подходяща ситуация, нито разполагаме с нужната обществена подкрепа, подобни хард-изпълнения не само не ни правят по-желани от избирателя, но и засилват още повече дефекта от самозатварянето ни. Не е изключено дори развръзката да е комична, както след провала на първите евроизбори, когато цялото Изпълнително бюро колективно подаде оставка, а после колективно се върна на местата си.
Налага се впечатлението, че напускането на ръководствата на комисиите сега не е в сферата на политическата целесъобразност, а преследва постигането на плюсове от морално естество. Но, първо, морална реакция можем да очакваме, ако имаме насреща си морален опонент. В случая обаче не е така. Със сигурност никой от мнозинството няма дори лекичко да се изчерви. Няма да бъде проронена даже една сълзичка. Парламентът ще си работи, и даже по-бързо и по-нагло.
И, второ, не можем да очакваме морални реакции от другите, след като ги са дефицитни помежду ни. Оттеглянето ми преди две години от партийните постове в Кюстендил очевидно не беше политически целесъобразно. След него местната организация се сгъна до най-малък брой избиратели за целия преход. Но моите оставки бяха морално мотивирани. С тях не само поех чуждата вина, но и показах на авторите на червената драма в кметските избори какво трябва да направят. Напомних не с думи, а с действие, че принципите в една партия са по-важни от личните позиции. И какво от това? Хората си останаха по постовете и сигурно не само ми се чудят на акъла, но и откровено ми се присмиват. Случайно ли е, че след провала в последните парламентарни избори оставките в партията се броят на пръсти? Че защо да ги подават? Кой толкова ще се трогне – съпартийците, медиите, избирателите? Моралните действия не са на кой знае каква почит в нашите редове. Как тогава да ги очакваме от опонента?
Не е ясно какво ще постигнем с бойкота на ръководствата на парламентарните комисии. Сигурно е само, че се самонаказваме. Но нали преди няма и половин година бяхме наказани на изборите? Нима това ни се вижда малко?
Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.
12.12.2009