Публикации » От мен » Печатни медии
Дързостта да живееш от творчество
[05 Декември 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
ДЪРЗОСТТА ДА ЖИВЕЕШ ОТ ТВОРЧЕСТВО
Твърде често посвещенията приличат на некролози – толкова хубави думи се подреждат в тях. Донякъде е нормално – човекът те е уважил, дошъл ти е на премиерата, дори си е купил книгата, като преди това сигурно се е колебал тези 10-20 лева дали да ги даде за букет,или за новата ти творба. И като застане пред теб за автограф, никак не върви да не го поощриш с най-хубавото посвещение, на което си способен. Спомням си даже, че един политик, не от безспорните, си беше спретнал портрет от подобни прекрасни изречения и казваше, че това е истинската оценка за работата му, а не онова, което бяха подготвили другарите му по партия. Та нека бъдат така добри да го шмугнат на избираемо място в листата.
Понякога посвещенията изразяват реалните отношения между творец и почитател. Преди няколко дни един от великолепните ни литератори ми благодари върху авторската страница на новата си стихосбирка за приятелството, което му дава сили и вяра. То на един поет като му вдъхнеш сили и вяра, музата сама ще го спохожда. Но защо да е така? Малко ли е да се бориш с белия лист, та трябва да хабиш и време, и енергия и за капризите на бюрокрацията, за условията на издателите, че и за политическите тежнения на онези, които вземат решенията?
В случая поетът е и драматург, но негов сценарий бе създаден може би най-добрият сериал за перипетиите, на които преходът в последните 20 години подлага практически всяко семейство. Филмът не бе плакатен като лентите за канарчетата и границата, а истински. Въпреки това, трябваше да минат дълги и мъчителни месеци, докато телевизията, която го продуцира, го включи най-после в програмата си.
Друго от големите ни имена, с огромен талант и в литературата, и в киното, вече години наред не може да пробие стената за реализацията на прекрасния си сценарий. Малко ли е, че и той, и съпругата му – художничка, не са назначени на работа, от която да се издържат, а живеят за и от творчеството си? Колко ли трябва да си отдаден на изкуството, за да не се отказваш от пътя си дори и в днешното време? Много ли ще спечелиш, щом тиражът и на най-талантливата стихосбирка едва ли надхвърля хиляда? Раздели хонорара на броя на дните в годината и ще се убедиш, че наистина е голяма дързост да живееш единствено от онова, което сътворяваш?
Тези дни БНТ сподели публично опасността при орязания си за следващата година бюджет да не може да обслужва авторските права. На което режисьорът Рангел Вълчанов отвърна с иронията, че сега творците все още трябва да са доволни, защото сигурно ще дойде и по-лошо време, когато ще трябва да си плащат, за да се излъчват филмите им по националната телевизия.
Нямам носталгия по миналото, но днешното унизително положение логично ме връща в онова време. Прекрасно си спомням, че семейството ми мина от мекия салам “Камчия” на по-качествен едва когато започнаха да ме печатат в столичната преса. Едно есе за трета страница на в. “Пулс” например ми носеше пощенски запис за сто лева, почти две трети от заплатата ми тогава. Като ти излязат няколко текста в месеца, ти живееш по-добре от сегашните депутати, ако те разчитат само на официалните си доходи, разбира се. Да не говорим за многохилядните тиражи на книгите, за огромните опашки пред кината, за пълните театри, за откупките на картини, които правеха учреждения и предприятия, комсомолски и профсъюзни организации. И за хонорарните листове в телевизията.
Парите са свръхважно нещо, творците, както всички други, не живеят от фотосинтеза, но не са най-важното. Няма я публиката. Няма я оная публика, възпитана да отсява качественото от пошлото. А като я няма нея, няма ги и тиражите. И творчеството сякаш се обезсмисля. За кого да пишеш, за хиляда души? Че ако е за толкова малко, по-добре е да споделяш онова, което ти идва отвътре, във Фейсбук, там приятелите ми са над две хиляди. Неслучайно вече близо десет години не се стягам за нова книга. Трябва да съм графоман, за да го сторя.
Или истински творец, каквито има в нашата страна и за които стана дума тук. Действително е почти героизъм да живееш за и от творчеството си. Ето защо тези хора заслужават искреното ни уважение.
Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.
5.12.2009