Публикации » От мен » Печатни медии

Лъжата в политиката е като шекерено петле

[07 Ноември 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

ЛЪЖАТА В ПОЛИТИКАТА Е КАТО ШЕКЕРЕНО ПЕТЛЕ

 

   „Представете си, че след своето създаване Съюзът на демократичните сили  беше излязъл  пред  нацията със следното  обръщение:

   „Уважаеми дами  и господа,

   Нашата първа цел  е да завземем властта.  Цялата. Веднъж завинаги. Защото искаме смяна на системата.

   Капитализмът, който ви предлагаме, няма да  бъде като западноевропейския. Нито като североамериканския. Няма да е и като в „третия свят”. Защото по този път и той  е пред нас с половин век. Дори не знаем какъв точно ще бъде.

   Сигурни сме само, че правим нещо уникално. Никой досега не е извършвал  преход от социализъм към  капитализъм. Извинете ни, че започваме експеримента направо  върху  хората. На  първо  време ще се разделим  на малцина богати и мнозина бедни. После  богатите така ще потънат в разкош и  охолство, че  от срам ще помагат на бедните. Това  обаче ще стане след 20-30 години. Сегашните поколения  да се готвят за саможертва. За светлото бъдеще на своите потомци.”

   Представете си още, че СДС откровено беше споделил с гражданите на България:

    „Дъщерята на всеки двадесети  от вас ще започне да проституира, а на всеки деветнадесети – съпругата му. Един от всеки осемнадесет ще откачи или ще посегне на живота си. На всеки седемнадесет от вас един ще прибегне до наркотиците. Ще бъде окраден или обран. Набит, пребит или убит. Или ще се отърве само с опит за изнасилване. Един на шестнадесет ще бъде уволнен  по  политически  причини. Или пък ще пострада от реституцията..

     Всеки  петнадесети ще се откаже от парно поради невъзможност да го плаща. Ще спре да ходи  на кино. Всеки четиринадесети ще престане да си купува облекло. Един от всеки тринадесети ще влиза в магазините като в изложбена зала – само да гледа. Всеки дванадесети ще бърза да се прибира у  дома по светло, а всеки единадесети дори  и там  няма да се чувства сигурен.

   На 10 души един ще се принуди да се върне на село, за да се препитава. Всеки девети ще бъде третиран като боклук. Всеки осми ще харчи заплатата си само за храна, а всеки седми ще купува единствено хляб  и мляко. Въпреки пълните магазини. За един от всеки шестима и  това ще бъде непосилно. Всеки пети ще остане без работа. Всеки четвърти ще бъде  упрекнат в старчески егоизъм. Всеки трети ще се лишава от годишната си почивка на море или планина. Всеки втори ще си купува жилище само на сън. Или в мечтите си. Че и печка,  хладилник, телевизор, бойлер. Ще бъде лишен от полагащия му се дял от държавните предприятия.”

   И така нататък.

   Естествено, ако СДС бе споделил всичко това с нацията, за него щяха да гласуват само  реститутките. Неговите лидери обаче се отнесоха с народа като Нане Вуте с жената, за която лъжата била като шекерено петле. „Е  па лажем я – признава Нане Вуте, - нема да оставим хората да я лажат. Па почне  ли да мига, демек – не верва, бам  един по главата.”

   Та и СДС  излъга. На едро.. Три дни преди първите свободни избори с грамадни букви обещава: „Нови  работни места и работа за всеки. Непрекъснато съобразяване на пенсиите с повишаването на цените. Човешки жилища за българските семейства. Прекратяване на беззаконията. Равни шансове за всички независимо от партийната им  принадлежност.”

   И още: „Запазване правото на безплатно здравеопазване. Запазване правото на безплатно образование. Трудът на единия от съпрузите да позволява дом, вила и кола за всяко семейство.”

   Това е откъс от статия, която съм  публикувал в  „Дума” през юни 1992 г. Можеше да я оставя без коментар. Защото всичко написано, уви, се е сбъднало. Но сега, когато отбелязваме 20 години от Десети ноември, почти всички умираме да се изкарваме прави със задна дата. И едва ако отворим кой какво е писал, говорил, агитирал, обещавал, че си дадем сметка, че някои откровено са мамили. Но точно те получаваха обществената подкрепа. А  на други ни крещяха: „Комунист, лъжеш!”    

   Днес се разбира, че думите ни са били истина, но вече е късно кой знае какво да се поправи. Особено като се вижда,  че максимата на Нане Вуте – герой  от чудесен разказ на Васил Цонев, продължава да важи. И че на мода са тъкмо политиците, за които лъжата е като шекерено петле. А за онези от тях, които са приятели на истината, остава горчивата привилегия да илзизат прави със стара дата.

 

    7.11.2009          Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт