Публикации » От мен » Печатни медии
Пак ли същото от утре?
[24 Октомври 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
ПАК ЛИ СЪЩОТО ОТ УТРЕ?
Какво ще правите от утре, бяха попитани на финала на конгресното заседание неуспелите претенденти за председателския пост – Дончева, Стоилов и Червеняков. Важен въпрос, но неточно адресиран. Защото на ход е победителят, а не тримата му съперници. И защото не е забравено какво се случи след миналогодишното заседание. Тогава лидерът бе преизбран с почти стопроцентов резултат. Но веднага след като го дари с това огромно и дори небивало доверие, конгресът не му позволи да попълни състава на Националния съвет с втори тур. И не защото искаше да го бламира. Да си спомним, че тогава близки до него лица подхвърляха от конгресната трибуна жокери да не се подкрепят „свещените крави”, че в кулоарите се раздаваха списъци не само за кого да се гласува, това се е случвало и друг път, но и за кого да не се гласува. В настояването за втори тур залата заподозря намерението да се изхвърлят не едно и две от физиономичните имена на БСП. И делегатите не го позволиха, макар и 60 на сто от тях да идваха за пръв път на този най-висш форум. Със сигурност те нямаха необходимия опит, но инстинктът за самосъхранение на партията сработи дори и в тази нейна младежка гарнитура. Националния съвет бе попълнен по вишегласие, популярните лица останаха в него, а конгресът подсказа на лидера как партията да функционира добре в годината на два избора - европейски и български. Ясна беше волята на делегатите ентусиазмът на младите и новите да се съчетае с опита и имиджа на доказаните, па макар и дългогодишни представители на социалистите в политиката.
Този обединителен дух обаче бе загубен между НДК и „Позитано”, и то не защото Бойко Борисов беше спрял тогава трамваите по „Витошка”. Отново бяха наложени хора, които не се ползват с задължителното за всеки член на Изпълнителното бюро партийно и обществено одобрение. Най-задрасквани при предишния си избор, те станаха най-задрасквани и сега. И не защото са млади или нови. Напротив, някои от младите и новите получиха едни от най-високите резултати в тайния вот за бюрото. А на други пленумът отново им подсказа, че не са желани. Следователно партията не е за каквото и да е подмладяване и обновление, а за онова, което ще й влее дефицитната напоследък енергия, но и ще се впише в традициите й, което ще отговори на очакванията й за експертност, но и за почтеност. Когато тази нейна нагласа не се вижда или се подценява, се внася излишно напрежение, което се отразява отрицателно на изборните резултати.
Сега, след двете загуби в една година, съставянето на бюрото е много по-отговорна, но и по-сложна задача. Ако лани подкрепата на лидера беше пълна, днес е само 60 процента. Не се знае какво щеше да се случи, ако процедурата за избор на председател беше отворена още на първия след парламентарния вот пленум, което би позволило всеки канддидат да обикаля страната и да обсъжда с партията визията си за нея. И ако тези, които искаха смяната на председателя, бяха намерили подходящата кандидатура и се бяха обединили около нея. В гадаенето няма особен смисъл, но настроенията в двете посоки със сигурност шяха да са петдесет на петдесет.
Този почти разполовен конгрес предполага балансът между двете страни, ако доста условно ги наречем така, да се поддържа едва ли не с аптекарски везни. Резултатът от гласуването на делегатите в никакъв случай не е победа на едната страна. Председателят оставя впечатление, че разбира посланието на конгреса. Друг е въпросът какво му подсказват сирените и доколко омайни са песните им. Няма да сбърка, ако този път не ги чуе. Още повече, че въпреки суровата на моменти критика, опонентите му не са загубили адекватността си за ситуацията, за онова, което е нужно на БСП сега. Ето, двамата Руменовци се оттеглят, сигурно ще го сторят и други, трети са го направили отдавна, още след местните избори. Ако някои се тъкмят да се настаняг в този вакуум, ще сгрешат много. По-скоро е нужно огледално действие, което да успокои партията, че и едните, и другите мислят за нея, а не за себе си.
Езичето на везните сега е в ръцете на един от нас – този, когото конгресът избра. Ако от утре пак ще е същото, пътищата пред нас ще се затворят. А ако промяната потърси сближаване, а не показване на сила, все ще се намери проход, по който да излезем от долната мъртва точка.
24.10.2009 Други текстове от рубриката „Точката над и-то”: в раздел „Публикации”, подраздел „От мен”, секция „Печатни медии” на този сайт.