Начало

Лятото през моите очи

[11 Февруари 2010]

Та чие убежище беше
национализмът?

[26 Октомври 2017]

"Но защо е този скок на амбициите за по-голяма автономия и дори за независимост?Какво толкова лошо се случи на Стария континент в последните три десетилетия, та се стигна до тези процеси? Някои от тях имат дълбоки исторически корени, но защо точно сега отново се активират? Нали никъде в Европа, включително и в Русия, вече няма социализъм и няма кой да поражда национализъм? Нали навсякъде е налице не просто капитализъм, а повече капитализъм в сравнение със съществуващия преди дори в Западна Европа?"

Верни на властта или верни на
себе си?

[07 Ноември 2017]

Разказ за това, какво е за мен съветската тема, за чието отразяване в българския печат получих преди три десетилетия награда от АПН във връзка със 70-годишнината на ВОСР

Кой може да каже дали си
българин?

[19 Октомври 2017]

"Признаването преди броени дни на българско малцинство в Албания е подходящ пример колко важен е принципът на достоверността при определянето на идентичността. Осъществяваните десетки години научни и журналистически изследвания помогнаха на политиците не само да поставят аргументирано въпроса в Европарламента, но и да убедят с факти албанските депутати да гласуват. И колкото и никой да не може да ти каже дали си българин или не, признаването на общностната идентичност ще окрили всекиго, желаещ да определи в същата посока индивидуалната си идентичност. "

Децата на известните са
известните на децата

[02 Ноември 2017]

"Известни на децата са най-вече децата на известните. Чийто пример често е развращаващ, но се възприема, защото друг не им се предлага. Така кръгът се затваря, а в него негативното влияние е в стихията си. Няма друго решение, освен кръгът да бъде разсечен. Дори и именитите бащи да пожелаят да го сторят, няма как да го направят без помощта на медиите. Които обаче нямат финансов интерес от това. Ето как кръгът си остава затворен. Поне докато печалбата е по-висша цел от човека."

Сексуален тормоз в цъфналата
ръж

[09 Ноември 2017]

"Ако някой срещне някой/ в цъфналата ръж/ и целуне този някой/ някого веднъж,/ то нима ще знае всякой/ де, кога веднъж/ някого целувал някой/ в цъфналата ръж?" Мнозина помним това великолепно стихотворение на Робърт Бърнс. Отивайки си преди повече от два века, гениалният шотландец опази името си чисто. Но, кой знае, може и от оня свят да се моли кампании като #MeToo да не се връщат чак толкова назад, та някоя прапраправнучка на Джени да го обвини за сексуален тормоз в цъфналата ръж."