Начало

Лятото през моите очи

[11 Февруари 2010]

Обществена медия не значи
правителствена

[03 Август 2017]

Работил съм убедено и съм гласувал за приемането ни в ЕС. И не въпреки, а точно поради това смятам, че европейският ни избор трябва да бъде отстояван със силата на аргументите, а не с аргументите на силата. Може да е банално, но е вярно. Остава и воините на "правилната" пропаганда да го разберат.

Песни за "Златната решетка"

[24 Август 2017]

"Не пей ми се. И защо ли да пея/ в тез години, аз в каквито живея!", проплаква преди век и половина един от водачите на църковно-националната ни борба. "Но защо не съм Славейков, /да заплача, да запея:/ "Не пей ми се, не смей ми се,/ от днес вече ще да блея." Позволявам си да цитирам отговора не само защото авторът му е Ботев. Но тъй като и сега не в примирението е спасението.

Гласуването по квоти удря СЕМ
в сърцето

[31 Август 2017]

"Всичко е само игра, всичко е само спектакъл", пее Михаил Белчев. В нашия случай нямаше даже игра, нямаше даже спектакъл. Квотата можеше поне пред публиката да не бърза с единодушието си, да се престори, че спори, да се стигне до втори тур дори, където пак можеше да подкрепи фаворита си, но впечатлението щеше да е съвсем друго. Предпочете обаче да действа като бундестима от близкото минало, за който беше важно да вкара гол, а не красотата на играта. Само че сега голът може да се окаже във вратата на СЕМ.

Няма помирение без признаване
на всички злини

[14 Септември 2017]

Когато се анализира семеен скандал, е добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство, нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние все оцеляваме.

Ментета ли ни управляват?

[21 Септември 2017]

"Истински хора ли ни управляват, или тяхното второ "аз"? В ключовите моменти с оригинала ли имаме работа, или с ерзаца? Менталното ли взима решенията, или ментетното? Ако второто преобладава, има ли кой да носи отговорност за управлението? Нали всеки може да се оправдае, че няма как да бъде виновен за действията на двойника си. Ако лавират, за да пазят интересите на страната, можем все пак да махнем с ръка, колкото и недостоен да ни се вижда начинът, по който го правят. Но ако лъкатушат заради собственото си оцеляване, се налага не просто да махнем с ръка. А да махнем от позициите им онези, които са превърнали този похват в лично изгоден модус вивенди."